ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ЗА ПОЯВАТА НА АНТОЛОГИЯТА
С учредяването на наградата „Богдан Богданов“ и с присъждането ѝ на поета Борис Христов се появи идеята за публикуване на книга, предложена от първия носител на наградата. А той безколебание избра да подготви двутомна антология от творби на любим негов извор на българската хуманитаристика – Сборникът за народни умотворения, наука и книжнина. Тъй като всеки образован българин познава това знаменито явление в нашия културен живот през ХІХ и XX век, идеята бе приета с адмирации и с очакване – да видим събрани в едно тяло най-ценните текстове оттози толкова авторитетен паметник на българската книжовност.
В началото Борис Христов се обърна към мен – като председател на Издателския съвет на НБУ, и към тогавашния ректор проф. Пламен Бочков. С радост приехме поканата за среща в неговия дом в село Лещен (известно място за туризъм в Югозападните Родопи), за да обсъдим съдържанието и формáта на бъдещия сборник. След като от множеството раздели бяхме се спрели само на научния и книжовен дял, всеки от нас бе отбелязал определени статии с цел да улесни и да подпомогне съставителската работа.
Със сигурност този разговор ще остане в паметта ми с удоволствието от общуването и с възвишеното ни желание да припомним известните или да вдъхнем отново живот на незаслужено забравените книжовници от нашето Възраждане. Естествено е в такива дебати да има различия, породени от субективните нагласи на всеки от нас. Имахме спорове за качествата и уникалността на част от текстовете – доколко те са представителни за определен автор или към кой научен дял да бъдат отнесени. Целта ни бе да доближим тези актуални в миналото четива до интересите и възприятията на младия читател днес. Затова и решихме езикът да бъде осъвременен според изискванията за правописно и научно възпроизвеждане на писмените документи, като не използваме някаква научна система на подреждане, а следваме реда на публикациите, защото някои от статиите бяха с продължения в два или три последователни броя.
Антологията в крайна сметка е авторско дело на Борис Христов. За нас с колегата Бочков оставаше участието ни в по-нататъшните организационни дейности. А тук особено ценна бе координиращата функция на колегата Христо Чукурлиев, изключително трудната работа на редакторката Бойка Бъчварова, спецификата в осъвременяване на текстовете и съставянето на пояснителните бележки от езиковедите Георги Цонев и Бойка Бъчварова, редакторската работа на Михаела Йорданова, Огняна Георгиева-Тенева, Борислав Георгиев, както и ролята на прево-дачите от латински, френски, немски и старохърватски – постижение на общуване между учени, където съгласието невинаги се постига с лекота. За жалост по време на съвместната ни работа екипът изгуби двама от уважаваните наши колеги –д-р Михаела Йорданова и доц. д-р Борислав Георгиев. Нека техният последен принос в това общо наше начинание да се знае от благодарния бъдещ читател.
Вярвам, че идеята на проф. Антони Славински, председателя на Настоятелството на Нов български университет, да се появяват книги, определяни от носителите на наградата „Богдан Богданов“, ще продължи и със следващи интересни и полезни издания от съкровищницата на нашето и европейското книжовно наследство – от античния свят, та до наши дни.
Веселин Методиев
