Атанас Славов, един от доайените на българската творческа диаспора. Американецът от Сливен. Сливленлията от „Московска“ 37. Мъжът, работещ върху първата си книга, писана в изгнание, някъде в димното предвечерие на Второ Авеню в Ню Йорк.
Атанас Славов.
Скаран с всички и в Мир с Мирозданието.
Сакрално Саркастичен.
Знаещ. Енциклопедист във времената на толерирана неграмотност.
Пътник след търкалото на слънцето и посрещнал слънцето на последната си годишнина някъде под небесните контури на родния си град. Останал верен на тъгата на рода си. Студен със сините си очи. Така казват. Някои. Обичан много и необичан много.
Автор на 63 книги ( вероятно ) и издал последната си в Печатница „БИС“ Сливен – Самиздат. Десетина прошнуровани бройки.
Затворил кръговрата на житейката си пътека без да направи компромис, защото компромиси не могат да се правят.
Днес почиващ до Чинтулов. Под едни Камъни. Сини.
