В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПОБЕДАTA НА БАЙДЪН НАД ТРЪМП, АПОЛОНИЯ ПРЕС ВИ ПРЕДЛАГА НЯКОЛКО ЕКСЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА С БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ В САЩ, НА КОИТО ЗАДАДОХМЕ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
Какво мислиш за изборните динамики и резултати? Как победата на Джо Байдън ще трансформира курса на американската политика и какви ще бъдат промените в глобален мащаб?
ВАСИЛ СЛАВОВ, ПИТСБЪРГ
Преди четири години гласувах за Доналд Тръмп, както преди време бях гласувал за Буш-син. Преди четири години съпругата ми гласува за Хилари Клинтън. Отидохме заедно до гласоподавателния пункт. Сетне се прибрахме, пихме кафе. И животът продължи.
Америка ни научи да бъдем толерантни, да изчакваме чуждата дума, да се вслушаме в нея. Моят личен избор винаги е бил старошколната републиканска идея, хвърлила репер някъде в думите на британския предтеча Бъниън, който в алегорията си от 1678 година споделя: „И когато тръгваха по реката, те имаха три неща – Библия, Оръжие, Жена си.“ Така съм разчитал и републиканските принципи, чиито корени лежат вюдеохристиянската традиция, протекционизма и семейните стойности. Така виждам тази идея и днес – олицетворявана от кандидати като Джон Макейн и Крис Кристи, които бях нарочил за свои любимци. Значеше ли това, че не мога да разчета приноса на Демократическата Партия за възстановяването на щатската икономика с встъпването в президентство на Барак Обама, с идеята за универсална здравна осигуровка и т.н. например. Разбира се че не.
Тази година не гласувах за Доналд Тръмп. А преди ден бях свидетел на безцеремонен и ароганен опит от страна на настоящия президент да поругае институциите, стойностите, изконността на американската демокрация. В речта си от Белия Дом Тръмп показа слабост, невъзможност да толерира решения, които не отговарят на интересите му. Очаквах светкавична реакция от републиканската партия и тя дойде в коментарите на Рик Санторум, Мит Ромни, Д. Ригълман, Бен Сас, Линзи Грам и десетки други. Защото Америка може да прости грешки, но Америка не може да търпи да бъде осквернена. Дори от Президента си.
Президент на САЩ ще е Байдън. Надявам се за добро. Надявам се също, че с явните несъвършенства на отминаващия държавен глава, за когото гласувах преди четири години, ще отмине и високомерието ни към тези, които очакват разбиране, ще отмине и толерантността ни към режимите, които не би трябвало да търпим само защото едно семейство и един бизнесман имат финансови интереси там. И се надявам републиканската партия да може да възправи достоен кандидат за срещата след четири години. За да мога да гласувам отново.
МИХАИЛ ЦВЕТАНСКИ, ЧИКАГО
Днес 11.07.20 е една голяма дата за Америка. Днес Америка се прероди, в своите ценности, в своята мечта и очакване. Америка празнува плачейки. Америка крещи на целият свят, че тя е най-великата. И никой вече не се съмнява в това. Америка доказа, че е достойна, че е плачеща, че е демокрация, че може да победи всеки.
Бог да благослови Америка! Онази, която е започнала от нищото, от 4 кораба и няколко луди конквистадори. Америка на каубоите, на Елвис, на Бийтълс, на Уитни Хюстън, на Титаник, на Кенеди, на Барак Обама. Америка е винаги номер едно! И сега, в този луд свят на сегрегация, зарази и невъзможности, Америка доказа себе си. И силата си, справедливостта си, най-голямото си завоевание – толерантността си. Америка победи! Америка сложи на място президента си – Доналд лошия. Онзи човек, който без да е върнал 700 000 милиона на Дойче банк, искаше да се обяви за месия на Америка! Няма как! Америка е по-голяма от всеки. И освен идея, смисъл и съществуване, тя е и НАДЕЖДА.
Америка е силата и вярата. Със Джо Байдън Америка си връща усещането за величие. Респекта. Уважението. Усмивката. Във външната си политика САЩ едва ли ще изневери на света . Не би било нормално, защото Америка е влюбена във мечтите на хората. Джо Байдън идва като рицар на бял кон след мрака и тъмнината. Пуделът на фриволността си отива. На добър час Америка! Ние сме с теб!
КАЛИНА ТОМОВА, ЧИКАГО
Колкото и да е нелепо като сравнение, всичко изглежда като един грандиозен спектакъл, който се играе на живо в предпремиерни и настоящи епизоди, като с огромен интерес актьори и публика очакват предстоящите. А те изглеждат непредсказуеми, доста встрани от класическия жанр.
Уви, реалността наистина е драматична и с неизвестен край, въпреки прогнозните резултати. Макар невидими, се усещат достатъчно изразени подводни течения, които няма как да не изнесат нещо на повърхността. Вероятно ще бъдем свидетели на събития, които ще променят представите ни, с които сме живели досега. Времето ще покаже. Може пък и да греша.
Не мога да кажа, че съм добър анализатор и плувам надълбоко в политиката, но от житейския си опит и наблюдения бих могла да предположа, че може би ще има просто едно завъртане на кормилото към курса, познат донякъде отпреди време. Макар че няма как да се мине повторно по един и същи път, чисто филосифски. Защото дори видимо да изглежда същият, това е излюзорна измама. Винаги има нещо ново, нещо различно, което на пръв поглед е незабележимо. Така че, би могло да се очаква някакво обръщане на американската политика към предишния курс, но при всички случаи ще има и ново съдържание.
Светът през изминалите години се е променил. И американската политика няма как да пренебрегне това. Настъпват много промени не само в световен, но и в космически мащаб. Все повече хора започват да провиждат неща, които доскоро са били скрити за тях. Все по-често вече може да се срещне изразът, че човечеството се пробужда. В глобален мащаб. Така че, никой предварително не може да знае кой каква роля е избрал и докъде ще го отведе този избор. Както и да го погленем, няма да е никак лесно, но се очертава да е интересно.
АНАСТАС ГЕЛЕВ, ЧИКАГО
Тези избори ще се запомнят с няколко неща. Първото е невижданата до сега е агресията в предизборната кампания. Толкова много злост, лъжи и омраза никой до сега не помни. Наистина, демагогията е част от играта на политиката, но чак толкова. И не на последно място – засаждането на страх от Ковид.
Трето – манипулирането и грубата манипулация на изборните резултати. Демократите непрекъснато забиваха в главата на хората да се пазят от болестта. И затова имаше необичайно голям брой гласували по пощата. Но както Сталин беше казал, не е важно как си гласувал, а как ще бъдат преброени бюлетините! И ето, ние станахме свидетели на точно такава машинация. Не съм очаквал това да се случи в Америка!
Бъдещето, според мен, е доста мъгливо. Байдън не е в много добро здраве и показа признаци на деменция. Обещаваше едно, после се отмяташе. И може да направи някоя глупост. И съм сигурен, че ще се включи или ще запали война. Та погледни назад и ще видиш, че от десетте последни президенти, Америка няма участие само по времето на Тръмп!
И още нещо – не го виждам да завърши мандата си; ще го отстъпи на Харис, а това е още по-лошо. Аз очаквам Америка да загуби водещата си роля в света. И дори може да започнат процеси на разпадане на държавата.
Да не забравяме и че 166 медии, включително ФБ и Инстаграм подкрепят Байдън и само четири – Тръмп. Те го мразят, защото не е един от тях. За последните сто години, само трима президенти не са политици. Айзенхауер възражда държавата след войната, Рейгън печели Студената война и се справя с кризата, предизвикана от калпавото управление на Картър, и Тръмп, изчистил бакиите на Обама, като и тримата не са били долюбвани от кадровите политици!
ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА, ПИТСБЪРГ
Тръмп имаше някои добри идеи, които за съжаление не успя да реализира или се опита да реализира, но по неправилния начин, например проблема с нелегалната имиграция, който от години тегне без решение върху американската политика. Сякаш политическите му гафове натежаха повече от добрите първоначални намерения – тук бих посочила преди всичко оттеглянето му от „екологическия пакт“ или Парижкото споразумение за климата (всички знаем, че САЩ заедно с Китай са водещи по количеството на отделяните парникови емисии), стремежа да се ликвидира на всяка цена Obamacare, включително добрите страни на този план, и подстрекателствата и „издънките“ по отношение на расовите размирици в страната, които показаха, че не е обединителната фигура, от която Америка спешно се нуждае в момента.
Вътрешната му политика беше твърде противоречива за да доведе до траен ефект – американските граждани получиха наистина безпрецедентни помощи по време на пандемията, но като цяло администрацията му реагира много тромаво на новините за настъпващия коронавирус, което имаше фатален ефект. Безработицата намаля в началото на мандата му, но след това се покачи до небивали размери. Така заради неумението на федералното правителство да се справи с Covid-19 изключително висок процент хора, включително млади специалисти, загубиха работата си.
Изолационистката му външна политика доместицира Америка и до голяма степен я лиши от лидерската ѝ роля в света. За първи път от 30 години, американски президент губи полагащия му се по право втори мандат от представителя на конкурентната партия (за последно това е станало през 1992 г., когато Джордж Буш Старши загубва от Бил Клинтън).
Не съм сигурна как и дали Джо Байдън ще успее да възстанови водещата роля на Америка на световната сцена; като се вземе предвид фискалната политика на демократите, която традиционнно включва увеличаване на данъците, не е ясно как ще се възстанови и нивото на икономиката отпреди пандемията – проблем може да бъде както напредналата възраст на новия president-elect така и факта, че винаги е бил част от политическия естаблишмънт на САЩ.
ЕЛИ СЛАВОВА, НЮ ЙОРК
Резултатите от изборите ще насочат хода на американската политика и живот отново в сферата на обичайния бизнес. След четири години управление на Тръмп, което в историята на САЩ ще се разглежда като политическа аберация, много хора ще почувстват спокойствие и облекчение при перспективата на новото управление.
Администрацията на Байдън е пряко продължение на програмата за неолиберален глобализъм на предишните две администрации на Обама и на Буш, въпреки че последната се нарече „неоконсервативна“. Тръмп, от друга страна, ще остане в съзнанието на хората като популист, любител на средната класа и „външен човек“, аутсайдер, който успя да раздвижи силно някои пластове. От други той ще бъде запомнен като разделител и провокатор, дори политически шарлатанин.
Във всеки случай статуквото е възстановено. Следващата стъпка е магическото изчезване на коронавируса и безпрецедентно икономическо възстановяване през 2021 година.
АНГЕЛ КОЛЕВ, ФИЛАДЕЛФИЯ
На избори като на избори. Нещо познато вече от преди, нещо ново поради новата специфична ситуация в страната, най-вече с Ковид – 19. Което безспорно засилва напрежението, чувствителността у хората, защо не белезите на, макар и пресилено да прозвучи, безпомощност или обреченост пред могъщия, непредаващ се толкова дълго време на усилията на медицинските хора и екипи вирус.
Прогнозите този път бяха по-умерени. Сякаш прогнозистите станаха по-предпазливи след прибързаните фанфари за победата на единия кандидат на предишните избори. Хилари Клинтън загуби непредсказано, дори не си спомням имаше ли въобще политолози, които да се доверят преди четири години в надпреварата за Белия дом на личността на сегашния президент Доналд Тръмп. Освен хората от екипа му, естествено.
Очертаващите се резултати от вота сега са много близки, което потвърждава недвусмилено и неоспоримо моята теза. Каквито и доводи в ущърб на думите ми да се приведат. И друго. Не се доверявам много на твърдението, че днес нацията е невиждано до сега разделена. При демократичните правила на изборите, каквито те са в Съединените щати, от край време е напълно естествено да има два обособени лагера на гласуващите. Какво странно? Може би с повишена емоционалност на тези избори, дори поради това, че нашият президент е една емоционална личност, което не мисля, че е минус. Оставете квалификациите, да не кажа откровените обиди. Става дума за президента на Съединените американски щати, в същия смисъл и за кандидата за президентския стол.
И последно – президент на Америка не се става случайно.
Винаги, когато се зададат нови избори, с пълна сила отново покълва надеждата на хората да дойде по-добрият президент, който да направи държавата по-силна и авторитетна в световен мащаб. Живота да стане по-хубав, по-лесен и по-богат, ако щете – щастието да кацне на реверите на повече хора. Така е устроена човешката природа. Дали това ще стане е трудно да се каже като се претеглят двамата кандидати, но то е водещото при избора на всеки човек. Или, както е прието да се казва по нашенски – дай Боже това да се случи и дори повече от него.
Едно според мен е ясно в този исторически момент. Трябва промяна, промени в социалната среда, в устройството на човешкото общежитие, в нашите животи – в животите на повечето от нас, жители на Голямата държава. В много неща. Аз казвам – корабът “Америка” трябва да направи завой. Постепенно, но стабилно, без голямо клатушкане, за да останем на палубата, а не да се посипем като пясък зад борда. Да го направим заедно.
За България? Мисля, че златното сечение за България и българите трябва да се търси в техния избор. На изборите Там. На техните/наши/ избори. За да бъдем успешен и уважаван партньор и в ЕС, и в НАТО, и тук, зад Океана. Да, има често независещи от страната зависимости, но съдбата на нацията е в ръцете на самата нация, колкото и наивно да звучи това. Ами, не е наивно…
