Не си отивай тихо с мрака на нощта

Не си отивай тихо с мрака на нощта,

пред залез – да догаря старост, да бесува!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

И въпреки, че мъдрият пред края си разбра,

че черно в делото и в думите студува –

не си отива тихо с мрака на нощта.

Добрите, пред зелената вълна,

сбогуват се с деня, що в крехкото отплува.

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

Безумците, до дъно пропилели песента,

открили пред несбъднатото колко се тъгува –

не си отиват тихо с мрака на нощта.

И мрачните мъже прозряха пред смъртта,

че слепият пак може с метеора да празнува!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

И ти, мой татко, в тъжната си висина,

кълни, благослови молитвата, която чувам.

Не си отивай тихо с мрака на нощта!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

превод  Васил Славов