УСПОРЕДНА ПАНИХИДА в памет на Милчо Левиев бе отслужена днес в Галерия„Лещен“. Под звуците на известни негови композиции, бяха прочетени откъси от мемоарната книга „Живот в 33/16“, както и едиственото написано от него стихотворение „Пътници“. Десетки посетители отдадоха последна почит и можаха да се запознаят с богатата дискография и творчество, които той ни остави. След молитвата за упокой, прозвуча солово изпълнение на Вики Алмазиду – спътница и вдъхновение до последните дни на големия български артист.
ПЪТНИЦИ
Върви, човече, зад сълзите си,
а после спри, поозърни се и тръгни отново.
Напред е Пътят, скъпи мои братя,
и не единствени сте вие във окови.
Поозърни се и ще видиш –
сред враговете е и твоят брат;
и той си мисли, че е сам
зад сълзите си, като теб.
Но тъй устроен е светът –
създадени сме малко тъпи, глуповати;
и егото ни пречи да прозрем
защо сме толкоз ненаситни.
Понякога допираме ръце
във опит да се стигнем, да се слеем, ние стенем,
а след това – раздяла. Във окови пак
поемаме по пътя – пътят само наш.
И тъй вървим – “Надежда има”.
Каква надежда? Кой го казва? Това не знае никой.
Ала всеки получава опиума.
Така минава краткия ни път.
Виж – на пътя там лежи човек
“Умрял е”, казват, “Просто падна”.
“А вие накъде със вашия товар?” –
ги питаш. Те те гледат. Ти си Гóлeм.
И пак върви. Пред сълзите си.
Нищо, че напразно е това.
Понякога извикваме “Ще сложа край!” Ала Страхът
нозете ни напред подкарва пак.
Петък, 13 януари 1984 г.
/Превод: В. Славов/
В края на краищата – животът е дар, ще умрем така или иначе – защо да не опитаме да направим най-доброто, което можем, докато сме тук! Какво става с близкият човек, когато умре? Аз все още сънувам и мама, и татко, и Дон Елис. И когато ги сънувам, това е настояще, но самият сън си има и свое бъдеще. Сега физическата част на тези хора има друга форма, но ние пак комуникираме… Незнаем дали на някоя друга галактика отдавна вече не свирят Бранденбургските концерти. А може би някой от друга галактика е продиктувал тези концерти на Бах…
Милчо Левиев
