КАКВО МИСЛИ БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН: НАШИ СЪНАРОДНИЦИ В ЧУЖБИНА ЗА ИЗБОРИ 2021
ЗДРАВКА ВЛАДОВА-МОМЧЕВА, ЛОНДОН
България гласува и във Великобритания Лондон, шест часа сутринта, четвърти април, 2021 година. Много е странно усещането да се придвижваш в сърцето на английската столица по единствено – живата автомобилна артерия на града. Няма как да бъде по друг начин. Пандемия е. Никой не ходи пеша. Всички пътуват с коли. Великобритания се измъчва в рестрикции вече повече от година. Странно е и чувството, че на три хиляди километра от България, връзката с родината не изтънява. Напротив. В деня на изборите в смълчания център на мегаполиса сякаш се говореше само на български. От сутринта се извиха опашки от желаещи да гласуват в посолството ни в Лондон. Въпреки отворените 13 секции в столицата на Обединеното кралство, 3 от които в посолството ни, желаещите да дадат своя вот се оказаха повече от очакваното. Най-дълга беше опашката на тези, решили да гласуват в последния момент.
От българското посолство в Лондон взеха решението за секциите на базата на четири основни критерия: брой на подадени заявления за гласуване, брой на внесени документи са уседналост по региони, географско разпределение и брой на гласувалите в предишни избори. Не всички българи останаха доволни, защото на някои се наложи да пътуват по-дълго време до одобрените секции, но по принцип те бяха избрани така, че всички граждани да могат да стигат до тях в рамките на един час.
Най-много бяха избирателните секции в Лондон – 13 на брой. С изключение на четири секции в Шотландия ( Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди) и по една в Уелс и Северна Ирландия, всички останали секции бяха разпределени на територията на Англия, съответно в Манчестър, Флийтхампшър, Оксфорд, Бирмингам, Колчестър, Чатъм, Честър, Бристол и Ковънтри. Изборите се проведоха в условия на локдаун, което допълнително създаде затруднения, въпреки уверенията, че британските власти и полицията са запознати по места. За съжаление, в избирателна секция, разположена в Северен Лондон, повече от 100 души не успяха да упражнят правото си на глас.
Снимков материал: Pele Gulche
По данни на ЦИК в трите централни секции в Посолството ни в Лондон най-много гласове са били подадени за „Демократична България“ и „Има такъв народ“. Според условията след Брекзит и мерките за безопасност в епидемичната обстановка, в страната бяха разрешени само 35 пункта, доста по малко на брой от исканите 87 избирателни секции. Официалната статистика сочи, че в момента на Острова живеят и работят двеста и петдесет хиляди българи. Достатъчен брой хора, които биха сформирали една малка България, далеч от официалната и територия. За много от тях стандарта на живот, заплащането и относителната социална сигурност би трябвало да означават загърбване на действителността и живота в родината. И още, установяване на ново битие и контакти като стъпка напред в личното им благоденствие и „вкореняване“ на английска земя. По принцип, така се разсъждава в западния свят, а много граждани с други родови националности ( руснаци, гърци, дори французи), само след няколко години пребиваване във Великобритания, предпочитат да се наричат и се осъзнават именно като британци. В противовес на „британския емигрантски феномен“, привързаността, заинтересоваността и желанието да си останат българи, се оказаха определящи за сънародниците ни в Англия. Много хора прекараха часове на километрични опашки пред избирателните секции, за да дадат своя вот в името на една по-добра перспектива за България. Предпочитанията на сънародниците ни бяха различни, но масовата активност и желанието за промяна на статуквото проличаха и във все по-младата възраст на гласуващите.
Снимков материал: Pele Gulche
В личен план, за мен беше показателен фактът, че в края на изборния ден получих настойчиво позвъняване по месинджър от няколко мои ученици, вече студенти в престижни английски университети. Развълнувано ми съобщиха, че са чакали с часове , за да гласуват за пръв път. Някои от тях споделиха, че биха искали да се върнат и да живеят в Родината. Каква по-хубава новина от това, че младите хора на България пожелаха и гласуваха за своето бъдеще у дома ?
ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ, ЧИКАГО
Гласуването в Чикаго на последните избори премина при завишен интерес от страна на най-голямата българска общност в Америка. За първи път бяха разкрити 5 секции, аз успях да упражня правото си на вот в квартал “Маунт Проспект”, където се намира българският културен център “Българика”. Тук срещнах доста свои познати и приятели, с които коментирахме възможностите и надеждите си за по-добри времена на родината. Гласуването бе организирано много ефективно и ставаше бързо. Въпреки че имаше опашка от около 50 души, тя се придвижваше бързо и гласуването можеше да се извърши в рамките на двадесет-тридесет минути.
На снимката: БКЦ “Българика” Чикаго
След края на изборният ден разбрах, че през център “Българика” са преминали около 600 души – похвално усилие на местните българи, които все пак можеше и да са повече. Общо в Чикаго са гласували около 3000 души.
ВАСИЛКА ПЕТРОВА-ХАДЖИПАПА, КИПЪР
По данни от BGFaktor CY и БНР: В Кипър във всичките шест секции изборния ден започна в 7:00 часа, както е по закон и приключи в 20:00 часа. Изборният процес протече нормално и нямаше регистрирани нарушения. Във всички секции българските граждани, независимо от задължителните маски, идваха с една огромна надежда, че днес е ден за промяна и по-добро бъдеще. Регистрирана бе най-висока избирателна активност за последните 10 години. Правото си на вот упражниха 3293 българи в 6-те избирателни секции на острова. Най-много – 815, са гласувалите в столицата Никозия.
Лидер във вота на българите на острова е Слави Трифонов и партия „Има такъв народ”. Тя получава доверието на 1165 наши сънародници, което е над 35% от бюлетините. Със значителна разлика втора се нарежда партия ГЕРБ.
Заради наложените строги коронавирусни мерки българските граждани, които живеят в северната част на острова, не можаха масово да преминат през пропускателните пунктове и да гласуват в секцията в Никозия, както при предишни избори.
Гласувах със сина и дъщерята ми в секцията в Никозия. Пристигнахме към 11 часа. Пред посолството се бе извила огромна опашка, която стигаше почти до следващата пресечка. Докато се чудехме дали да не отложим за по-късен час, опашката се размърда. Окуражени и въоръжени с търпение, останахме и се вслушахме в разговорите. Хората говореха, че очакват промяна в различни нюанси, от регистриране на нуждата да се промени курса на България до възгласи: „Ще стоя докато издържа! Не се търпи това повече!“ Други говореха, че гласуват за управление, което ще ги върне в България. Оплакваха емигрантската съдба.
Самото гласуване, след като стигнахме до въжделената врата, бе спокойно, организацията добра, атмосферата спокойна. Успяхме да гласуваме след около два часа чакане. Мисля че си струваше. И повече бихме чакали.
Ще споделя тук нашето огромно учудване от оформянето на бюлетина. Кутийката, за която говореха или се рекламираше, не съществуваше, нямаше къде да поставим Х или V. Всеки от нас дълго се бе чудил и накрая поставихме знака върху номера на партията. За мене това е начин да създадеш много невалидни гласове за хората, които не са го разбрали навреме и не са имали мостра, образец от бюлетината.
Ако трябва да изкажа личното си мнение, след тези избори съществува шансът, за който отдавна, десетилетие и повече, говорим, да не кажа мечтаем, надяваме се. Шансът за разместване на пластовете, държащи България в плен на малка, но добре окопала се върхушка, за обрат в бъдещото управление в посока на една съвременна правова държава, където бизнес и граждани ще бъдат защитени от посегателства и беззаконие. За да се върнем към корените на изконните български ценности на уважение към природата, човешкия живот ( чрез адекватно здравеопазване) и образованието за бъдещите поколения, както и към културата и нейните дейци.
На снимките: Изборите в Кипър
АНГЕЛ КОЛЕВ, ФИЛАДЕЛФИЯ
Секцията във Филаделфия отвори точно в определения в инструкцията час 7:30, а в 7:15 вече се бяха появили и първите гласуващи – Таня и Стефан Фролошки. Имали си план за неделята, щели да пътуват, но първо тук, отсече бодро мъжът. И се усмихна окуражаващо.
Българският магазин на Валерия и Славен Господинов от София посреща поредните български избори. Така е вече от 15 години, това е и мястото на първите български тържества в района, където се събирахме да честваме 3 март, 24 май, а дори и такива народни празници като Бабин ден.
”Най-активните избори! – обобщи председателят на комислията Албена Патронева. – Броят на гласуващите надмина очакванията ни, притесненията ни, че пандемията може да спре хората не се опавдаха още в първите часове на дългия ден. Най-възрастният в списъка ни е Мария Петкова, на 78 години. Улеснени бяхме от това, че нашият магазин се утвърди като най-подходящо място за случая, хората го знаят. И нека да кажа още, че тук се намира и популярният за района български магазин, чиито продукти от България зареждат хладилниците не само на нашенци.”
Филаделфийската секция приюти и българите от съседния щат Делауеър, които нямаха свое място за гласуване. А изненадата дойде от Ню Йорк, откъдето дойде да упражни своето гражданско право и създателят и собственик на покорилата почти всички точки на Америка “Тримона” – българското кисело мляко, вече с различни варианти, Атанас Вълев от Пловдив. Високият му дух развесели “опашката” по обяд, която много бързо се изнизваше, благодарение на добрата организация, създадена в ограничителния карантинен режим за подобни обществени прояви.
На снимката: Ангел Колев и Атанас Вълев
Някои от пристигналите бяха пропътували близо 100 мили, водени от желанието да помогнат на България. През целия ден идваха хора, някои успяха да се видят и с приятели, с които бяха разделени през последната година, научаваха се и радостни фамилни новини, като тази на Весела и Иван Лафчиеви, които се похвалиха с първо внуче. Филип се родил само преди три седмици, показваха снимки в телефона си, грееха и двамата.
Имаше и бунтари. Малина от Делауеър разказваше оживено за протестите през лятото в София, в които и тя се включила с ентусиазъм, защото очаква да има промени, естествено към добро за страната ни и за хората там, особено за младите и пенсионерите. Милите, казваше тя, едва свързват двата края. Трябва нещо да се направи, незабавно, дано новият парламент бързо приеме нови по-добри закони за всички.
На избори, като на избори. Оживление, спорове, всеки със своите предпочитания, със своя избор. Изпълнени с желание и ентусиазъм българи на хиляди километри от Родината си, но с нестихващо през годините желание да помогнат на България. За доброто на хората там, сред които и десетки техни близки и приятели.
На снимките: Книгите, спонсорирани чрез проекта на Ангел Колев “За буквите” и предлагани на нашите сънародници по време на изборния във Филаделфия
ВАЛЕНТИНА ЕВТИМОВА-ЩАЙН, БЕРЛИН
Тълпи от гласоподователи пред Посолството на Република България в Берлин
Рекорден брой от 69 секции в 59 населени места бяха открити в Германия за изборите на 4 април 2021 година за 45-то Народно събрание на Република България. Денят на изборите съвпадна с католическия Великден в страната. В Берлин отвориха врати 4 секции – една в Българския Културен Институт и три в Българското посолство.
Изключително голям интерес към избирателния вот, невиждан от десетки години, се отчете на тези избори. Опашките от хора обхващаше и съседни улици, а чакането продължи с часове.
Снимка: Михаил Костов
Основен проблем се оказаха не дошлите да дадат своя вот, а неподготвеността на членовете на комисиите, отбеляза председателката на една от секциите в Посолството на Република България, Катя Костова. Правените в последния момент ПСР тестове забавиха отварянето на секцията и все пак успя да отвори в 7.32 ч. сутринта. Липсваше подготовка в изчитането и разбирането на методическите указания за хигиенен концепт, изискван от немските власти, макар че указанията бяха получени от всички членове на секциите.
Снимка: Михаил Костов
Секционните избирателни комисии в Берлин бяха предупредени няколко пъти, че ще последва преждевременно затваряне от полицията поради неспазване на дистанцията от 1,5 метра между избирателите. Вместо това, 22-мата полицаи, които следяха за отстоянието, намериха креативно решение в лицето на доброволец с мегафон, информиращ гласуващите за изискванията на родния им език. Комисията даде предимство на всеки, поискал такова – на родител с дете или на лице с документ за увреждане. В Берлин изборният ден беше удължен до 21 часа за последните гласоподаватели.
Valentina Stein for AternaPress
