МЕЖДУ ЛАВЪРА И КРЪСТА ИЛИ МЕЖДУ ЗАГУБАТА И ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ ЧРЕЗ ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КНИГА НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА
Здравка Владова – Момчева
Обичам да чета научни изследвания на историческа тематика и признавам, че пристъпих към труда на Людмила Калоянова ,„Между лавъра и кръста“ с любопитство , продиктувано повече от личен интерес. След като затворих и последната страница от тази книга, реших , че на всяка цена трябва да напиша отзив за нея, защото в текста открих нещо много по-дълбоко, глобално и проправящо съвременно разбиране към феномена Созопол като част от феномена България.
Всички знаем и сме пораснали с клишета от типа „земя на кръстопът“, „средище на различни цивилизации и култури“, „богато историческо наследство“. Много e удобно и даже е повод за гордост в неформални ситуации, когато самочувствието ни на „наследници“ на древни земи, опира до глазираната повърхност на смътно познание и ( поне за моето поколение) , няколко „синтезирани“ параграфа в учебниците по история .Но всичко останало, а то е огромно като цивилизационна симбиоза, формирала съвременната ни културна и манталитетна „физиономия“ , все повече се забравя и може да бъде изгубено, ако не се появяват издания като „Между лавъра и кръста“.
Безспорно, тази книга представлява едно задълбочено и детайлно обосновано изследване на авторката върху историята на античната колония Аполония, преляла/преобразила съществуването си в раннохристиянски център и специфичен духовен спътник на мегаполиса Константинопол. В научно – фактологичното ниво на наратива, логично и последователно са проследени всички причини и следствия, довели до превръщането на Созопол в културен, религиозен и интелектуален фактор не само в средновековния, но и предхождащия го езически свят. От тракийската, известна със своите просветени лечители, древност, през синкретичния култ към гръцкия бог Аполон, наречен Иатрос ( Лечител) ,именно поради „вливането“ на тракийската лечителска способност към свръх – качествата на божеството, та чак до вграждането на мощите на Свети Йоан Кръстител в базиликата на остров Свети Иван, читателят може да проследи удивителната трансформация на идеята за спасението, такова, каквото са си го представяли древните и средновековните обитатели на града. Ако мелодичното звучене на неговото име ( Созополис) може да бъде асоциирано с музика, то за мен, вечната идея – основа на изконния човешки стремеж към изцеление и спасение от болестите и злото, може да бъде илюстрирана с непроменящ се в океана на времето, исов тон. Каквото и да се е случвало през изминалите столетия на Аполония – Созопол , а то е много и взривно наситено с отломки от история, политика, грабежи и съзидания, точно този исов тон на спасението като мотивация за съществуване, за смисъла на живеенето въобще, се оказва основна характеристика на оцеляващия през вековете и оцелял до днес „град на спасението“ – Созопол. Нещо повече. За мен , този исторически труд, привнася за читателите с по-широко асоциативно мислене и косвено обяснение на феномена България, но не онази, която познаваме чрез факти и събития за своето си, единствено българското. Става въпрос и за културните „преливания“ на кръв, гени, обичаи, култове, вярвания и религии, преобразени и абсорбирани на местно ниво до степен на нова/друга уникалност, която няма как да бъде разбрана, ако не е обяснена чрез трудове като „Между лавъра и кръста“. Защото , поредното достойнство на тази книга е именно достъпността на текста, ясното, логично и пряко до всеки вид читателско съзнание ( научно или просто любопитно) обяснение, защо това е така.
Защо едно малко, от съвременна гледна точка, парче земя, далеч не българско в момента на своето възникване,( Аполония възниква като колония на древния гръцки полис Милет) , все пак ревниво рефлектира като наше си в големия сюжет на турбулентната ни история? Кои са факторите, които го приобщават към нас, българите ? Защо тези фактори могат да бъдат колкото местни ( тракийската култова основа), толкова и космополитни за времето си ( превръщането на Созопол в раннохристиянски православен център) ? И не на последно място, кои са практичните причини, превърнали Аполония – Созополис в желано за притежание, присъединяване, завоюване и експлоатиране благо, в домогванията на толкова много етноси, а по-късно и държави, или градове – държави като Византия, България, Русия, Венеция, Гърция ?
Нима подобен въпрос не може да бъде зададен и за разнородния магнетизъм на цялата ни страна през вековете, привлякъл толкова много апетити и заробвания на нейната наслоена с култури и богатства, територия? Както вече подчертах, в „Между лавъра и кръста“, Людмила Калоянова директно или косвено отговаря на тези въпроси.
В тази книга, представянето на факти, загадки и доказани вече в историческата наука, истини, формулирани в тематични заглавия на отделните глави ( „Сблъсъкът на гигантите“, „Завръщане на Хераклидите“, „Перлата на Йония“ и т.н.) , сглобява в читателското съзнание интересни разклонения на голямата „сюжетна“ линия за многоликото „достигане“ на Созопол до наши дни и като част от българската история. Изследването на тази толкова интересна и на пръв поглед, разнопосочна амалгама от събития и исторически превратности, е представено с увлекателна и придържаща се към научната обоснованост, логика, която предотвратява загубата на историческа памет за случилите се събития и разширява хоризонта на читателя , за да може той да осмисли връзките и взаимодействията в културните преливания на Созопол със света или световете, които са го формирали. Отчитам това като едно от най-значимите достойнства на книгата. Защото познанието за действителностите на отминалите епохи, сплели своите противоречия и възходи в конкретната история на Созопол, отвеждат и към разбирането на четящия, какво всъщност означават усвоените в съзнанието ни клишета като „земя на кръстопът“ и „богато историческо наследство“. Тоест става въпрос и за възвръщане на историческа памет. Става въпрос и за осъзнаване, което след като затворим и последната страница от „Между лавъра и кръста“, можем да съ – отнесем към феномена България като средище на различни цивилизации и култури.
Затова, тази книга на Людмила Калоянова е принос не само към историческата наука, но и към самите нас. За да не се изгубим като наследници на толкова много древни земи, от които нашата собствена е уникална част от едно голямо цяло. Благодаря на авторката за удоволствието да прочета нейния труд.
Здравка Владова – Момчева
