СБОГОМ НА МИХАИЛ СИМЕОНОВ (1929-2021)!

Гринич Вилидж

Интервю на Васил Славов по повод изложба на Михаил Симеонов в Ню Йорк декември 1989-февруари 1990

Разговорът е публикуван във вестник “Народна Култура”, брой 7, 16 февруари 1990 г.

Целта на пътуването ни е изложбата на Михаил Симеонов в новооткритата галерия на Филип Стейб в Ню Йорк. Движим се по Хюстън, пресичаме „Бродуей“, за да влезем в онази нюйоркска част, където пъстри знамена, напомннящи за рицарски турнири, обявяват гостите творци в едни от най-престижните галерии. Завиваме по „Канал“, за да се озовем на „Грийн стриит“, място, където между прочутите бохемски кафенета на „Гринич Вилидж“ и пъстоцветното изобилие на „Чайнатаун“ от 2 декември 1989 до 24 февруари 1990 е изложил своите творби и Михаил Симеонов. Автор на портретната скулптура на Захари Зограф (1953), пресъздал събития от българската история в композициите „Асен и Петър“ (1954), работил в Тунис, отразил в някои произведения духа и традициите на африканския континент, художникът живее и работи в Ню Йорк от 1971 г. Последната му изложба е повод за разговора ни.

ВС: На едно място споделяш, че си „продукт“ на скулптурата, създавана през неолите, в Египет, в Гърция и Рим. Разтълкувай ни механизмите на този континюитет.

МС: Това е основата на моята работа като скулптор. Стремя се към простотата на формата, към сбитост на детайла. Мисля в бронз. Монументално присъствие, чистота, плътност на формите, задвижени отвътре и всичко това обединено и излято в бронз.

ВС:  „Твоят“ скулптор е Матис. Кое опредея естетическите ти предпочитания?

МС: Тето Аренберг, швед и меценат на изкуствата ( наскоро починал ), живеше в Швейцария и имаше събрана огромна колекция на работи от Матис. В продължение на години имах възможност да бъда обкръжен от Матисовите скулптури, които за мен бяха голямо училище.

ВС:  Един от твоите най-големи проекти е „Отливането на Спящия Слон“. Какво те привлече в тази идея и как се стигна до осъществяването на по-голяма част от проекта.

МС: По принцип исках да отлея най-голямото животно на Земята ( а не във водата ). Ако съществуваха живи динозаври, вероятно щях да отлея един от тях. Слонът има символично значение в човшката цивилизация от древността до наши дни. Той е символ на стабилност, вярност, памет и сила. В създадената организация във връзка с реализирането на проекта участват 13 попечители – зоолози, философи на изкуството, адвокати и дипломати. Съмищленици на организацията са по принцип екологично ориентирани хора и организации. В отношенията ни с Кения бяхме подкрепени от Грийнпийс. Международната преса, радио и телевизия отразиха работата на организацията. Седемдесет и осем държави показаха документален филм от отливането, направен от ББС.

ВС: Имал си редица самостоятелни изяви в САЩ, Италия, Швеция, Швейцария, СССР, Тунис и други страни, а сега до март ще върви и изложбата ти в Ню Йорк. Какви са бъдещите ти планове?

МС: Работя нови десет бронза за следващата изложба през 1991 г. Една от работите е минотавър, около четири метра ( малък модел е показан на сегашната изложба).

ВС: По време на гостуването на Милчо Левиев в България стана известно създаването на Американска Асоциация за насърчаване на българската култура. Като член на управителния съвет как виждаш една бъдеща работа с български художници, скулптори, приложници.

МС: Моята задача е да помогна на художниците с информация за съвременното развитие на изкуството и неговите институции – галерии, музеи, колекционери.

Снимки: Васил Славов – личен архив