сряда, 28 февруари 2024

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – АНГЕЛЪТ НА ПУСТИНЯТА

 

МОЩИТЕ НА КРЪСТИТЕЛЯ

ИЗ КНИГАТА НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА “МЕЖДУ ЛАВЪРА И КРЪСТА” (ИК ЖАНЕТ, 2020)

 

John the Forerunner 19 20 century scaled

Според Флавий Йосиф (еврейски историк от 1 век), Йоан Предтеча е обезглавен в крепостта Махейрон, като това твърдение се потвърждава и от Евсевий Кесарийски.[1] Флавий Йосиф споменава, че Ирод Антипа (тетрарх и управител на Галилея от 4-39 г.) се опасявал от влиянието и моралния авторитет на Йоан, който публично го обвинил в прелъстяването на Иродиада, жената на полубрат му Ирод Филип. Поради  страх от размирици и евентуално въстание под влияние на Йоан, Антипа заповядва да отведат Кръстителя в Махейрон, където по-късно той е обезглавен.[2]

Заповедта за обезглавяването му е дадена от Ирод Антипа по време на банкет по случай рождения ден на тетрарха, на който присъствали първенците на Галилея. Предполага се, че  банкетът се е състоял в Тиберия, новата столица на Ирод Антипа, построена от него на западния бряг на Галилейското езеро през 20 г., или в палата на тетрарха в Йерусалим. В библейските източници се споменава само за „големци“ и „галилейски старейшини“, присъствали на банкета (Марк 6:21). От същите източници не става ясно дали след декапитацията главата на Йоан е отнесена обратно в Тиберия, в палата на Антипа в Йерусалим, или е била заровена в близост до самата крепост. Махейрон бил укрепен форт, намиращ се 25 км югоизточно от делтата на река Йордан, на източния бряг на Мъртво море. Ирод Антипа наследява крепостта от баща си Ирод Велики, който я използвал като военна база за подсигуряване на териториите си на изток от Йордан. Докато Флавий Йосиф поддържа тезата, че крепостта е била мястото на затвор и декапитация на Йоан, библейските източници потвърждават само факта, че Йоан е обезглавен по заповед на Антипа без да споменават изрично името Махейрон (Марк 6:28).

Ирод Антипа бил женен за дъщерята на Аретас, цар на Патра, когато по време на посещение в Рим се влюбва в снаха си Иродиада, жена на полубрат му Ирод Филип. Антипа успява да убеди Иродиада да напусне мъжа си и да дойде при него в Галилея, заради което Аретас започва военни действия срещу бившия си зет. Не е ясно кога и къде Йоан се изправя срещу Ирод Антипа, но според източниците Кръстителят дръзва да отправи критика срещу тетрарха и открито да го предизвика, като го обвини в прелюбодейство, след което Антипа изпраща Йоан в Махейрон по настояване на Иродиада. Тетрархът бил склонен да пощади живота му от страх да не бъде критикуван от поданиците си, сред които авторитетът на Йоан бил твърде голям, но Иродиада проявява изобретателност и чрез дъщеря си Саломе изисква главата на Кръстителя в момент, в който на Антипа му е трудно или невъзможно да се отвърне от публично дадената дума да задоволи всяко желание на Саломе след блестящия ѝ танц. Поданиците на тетрарха са шокирани от неговата жестокост и по-късно ще разтълкуват разгрома на Антипа от войските на Аретас като акт на божествена справедливост.

salome with the head of john the baptist 1608 21877

Йоан проповядвал най-вече в земите на Галилея и Перея, които се намирали в тетрархията на Антипа. Слаб, с пламтящ поглед, прекарал години в пустинята като отшелник, където се хранел само с акриди и див мед, Кръстителят бил облечен в дрехи от „камилска козина и кожен пояс около кръста“, а словата му оказвали незабавен ефект върху слушателите (Матей 3:4). Той донесъл със себе си нова проповед, нов дискурс и моралното превъзходство на една нова религия, с която едновременно плашел и възторгвал сънародниците си (Марк 6:20).  Според евангелието на Лука Йоан обикалял из „цялата страна около Йордан“ и проповядвал кръщение и покаяние като средство за опрощаване на греховете. От същото евенгелие става ясно кога Йоан започва проповедническата си дeйност : „В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод – четверовластник на Галилея, и брат му Филип – четверовластник на Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний – четверовластник на Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово беше към Йоан, сина на Захария, в пустинята“ (Лука 3:1-2).  Ако се следва информацията на Лука и се вземе предвид, че императорският мандат на Тиберий започва през 14 г., дейността на Йоан като пророк и Кръстител на юдеите е започнала през 29 г. За кратък период Йоан и Исус проповядват паралелно, като Исус продължава да проповядва и след хвърлянето на Йоан в затвора и последвалата екзекуция на Кръстителя (Йоан 3:22-24, Лука 7:19-22). Когато съобщават на Ирод Антипа за делата и славата на Исус, тетрархът, вероятно измъчван от угризения на съвестта, решава, че става въпрос за възкръсналия от мъртвите Йоан (Матей 14:2). След като прибират и погребват тялото на Йоан, учениците на Кръстителя съобщават на Исус за смъртта му (Матей 14:12, Марк 6:30). За съжаление евангелията не посочват къде точно е погребано тялото на Йоан.

St. John Baptist

Кръстителят е прекарал в Махейрон между една и две години, като престоят му започва скоро след началото на проповедническата дейност на Исус през 30 или 31 г. и свършва с декапитацията му през 32 г., година преди смъртта на самия Исус.[3] Макар че евангелията не дават сведения за това къде е погребан Йоан, смята се, че учениците му прибират тялото от Махейрон, след което го заравят в гробница в Севастия, столица на областта Самария в Палестина.[4] Някои източници смятат, че погребението в Самария е включвало главата на Йоан, докато други поддържат тезата, че тя остава в притежание на Ирод Антипа или Иродиада, които нареждат да бъде заровена на тайно място.

На пръв поглед изглежда странно, че последователите на Йоан погребват Кръстителя извън Галилея, в Севастия. Изборът обаче съвсем не е случаен и най-вероятно е бил свързан с желанието да се осъществи погребението на Йоан и да се предотврати евентуално преследване на учениците, заели се да спасят тленните му останки. Затова те избират място, отдалечено от Галилея, провинцията на Ирод Антипа. По това време областта Самария се намирала под юрисдикцията на Рим, което било изключително важно от гледна точка на безопасността и осъществяването на самия погребален акт. В столицата Севастия била ситуирана и гробницата на родителите на Йоан, където се предполага, че е било положено тялото му.

Съдбата на мощите остава неизвестна до края на 4 и началото на 5 век, когато Йоан Кръстител и гробницата в Самария се споменават в няколко църковни хроники, и то във връзка с пророк Елисей. В хрониките се споменава, че гробницата на пророка в Севастия е осквернена и част от мощите му изгорени. За гробницата се грижели членовете на монашеска общност, основана през първата половина на 4 век.[5] При император Юлиан Апостат, племенник на Константин Велики, когато има период на възобновяване на езичеството, много християнски църкви и гробници са осквернени и разрушени.[6] По това време (361-362 г.) група езичници разрушават гробницата на Елисей в Севастия, както и тази на Йоан, тъй като според източниците двете гробници били локирани в непосредствена близост една до друга. Езичниците смесват мощите на двамата светци с пръст и животински кости и ги изгарят. За щастие монаси от Йерусалим, които се намирали на посещение в Севастия, успяват да спасят част от мощите и да ги пренесат в манастира на Филип Йерусалимски. Филип от своя страна изпраща мощите на Атанасий, епископ на Александрия.

За гробницата на Йоан в Севастия за първи път споменава историкът и теолог Руфинус от Аквилея (345-410), който през 380 г. се пренася от Италия в Йерусалим и основава манастир в близост до Хълма на маслините. Руфинус описва като съвременник деянията на езичниците през 361-362 г., когато мощите на Йоан (и тези на Елисей) са извадени от гробницата и изгорени, а свещената пепел, смесена с пръст, е пръсната по околните села. Той именно съобщава, че част от мощите са били спасени от минаващи монаси от манастира на Филип в Йерусалим. “At the times of Emperor Julian […] in Sebaste, city of Palestine, the pagans invaded John the Baptist’s sepulchre: they first dispersed his bones, but then they collected them again to burn them; they mixed the sacred ashes with dust and dispersed them all in the countryside and villages. But for God’s will, some monks came along from Philip’s monastery in Jerusalem … they mixed up with those who where collecting the bones to burn, they collected some too with carefulness and pious devotion, at the best of their ability, and they went away stealthily bringing the venerable remains to the saint Father Philip.” [7]

Според по-късен източник, Йоан от Никиу, коптически епископ на Никиу от 680-690 г., мощите, спасени от епископ Атанасий в Александрия, са открити по-късно от александрийския патриарх Теофил (385-412).[8] През 389 г. под негово ръководство християните разрушават александрийския Серапеум, известен езически храм, посветен на божеството Серапис, и построяват на негово място огромна църква за мощите на Кръстителя. На 27 май 395 г. светите останки са официално положени в новопостроената църква. Според Йоан от Никиу мощите, открити от Теофил, са оригиналните мощи от гробницата в Севастия, които са включвали и главата на Йоан. Египетският епископ твърди, че патриархът полага тялото и главата на Йоан в гробница, ситуирана в средата на новопостроената църква.[9] Това твърдение е от изключителна значимост, тъй като означава, че оригиналните мощи от Самария са съдържали не само тялото, но и главата на Кръстителя.

Като се вземат предвид твърденията на Руфинус от Аквилея и Йоан от Никиу, може да се направи предположението, че преди полагането на мощите в църквата в Александрия, а именно по време на операцията за спасяване на светите останки в Севастия и пренасянето им в Йерусалим, или в периода преди изпращането им от Йерусалим в Александрия, част от тези мощи, смесени с животинските кости от поруганата гробница в Севастия, са попаднали в ръцете на монах или монаси, които от своя страна ги пренасят съответно от Севастия или Йерусалим в Антиохия, а оттам в Константинопол и Созопол. Подобна хипотеза обяснява и наличието на трите животински кости, намерени в реликвария на остров Св. Иван. Тук трябва да се отбележи, че маршрутът  Йерусалим, Антиохия, Константинопол бил особено популярен и се използвал често при пренасяне на мощи в столицата на империята. Ако поради определено стечение на обстоятелствата в края на 4 век монах или монаси се оказват в притежание на мощи от Йоан Кръстител, логично е да се приеме, че са поискали да занесат мощите в Константинопол, където в началните години на християнството (4-6 век) светите останки се радвали на особена почит не само от страна на Патриаршията, но и от страна на самите императори. „Новият Рим“ бил силен притегателен център за мощите на християнските светци и мъченици.

Не бива да се пренебрегват и източниците, които твърдят, че при спасяването на самарийските мощи от монасите на Филип Йерусалимски, една част от тленните останки отива в Александрия, но друга бива изпратена директно в Константинопол. В биография на пророк Елисей, изготвена от ордена на кармелитите се споменава, че по времето на император Юлиан гробницата на пророка е осквернена от езичници, но някои от мощите били спасени, като една част били изпратени в Александрия, а друга в Константинопол. Както вече споменахме, гробниците на Елисей и Йоан се намирали една до друга, поради което е логично да се приеме, че спасените мощи на двамата светци са имали една и съща съдба: „The empty tomb was still seen in Samaria in the time of St. Jerome. Julian the Apostate had desecrated it, but some bones had been saved; some of them were transferred to Alexandria, others to Constantinople.“ [10] Същият източник описва подробно полагането на мощите на Елисей в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол: „Some of the relics of the prophet Eliseus, saved from the profanation of Julian the Apostate, were brought to Constantinople and placed in the basilica of the Holy Apostles, where the prophet Elias was already being honored. According to some indications July 20 was the precise date which commemorated the translation of the relics of Eliseus.“ [11]

Ако приемем твърдението на кармелитите за достоверно, то тогава част от спасените мощи на Елисей, а по всяка вероятност и част от тези на Йоан, са стигнали през Йерусалим до Александрия, но също и до Константинопол, като е допустимо да са съдържали и частици от главата на Кръстителя (Йоан от Никиу). В такъв случай при пристигането на монасите от Сирия или Палестина в Константинопол, Патриаршията вече е била в притежание на мощи от Предтечата. Затова е възможно монасите да са получили в дар допълнителни мощи на Йоан (или на друг светец) в самия Константинопол, като тогава е станало и прехвърлянето на мощите от пясъчната кутийка, донесена от монасите, в по-големия реликварий.[12]

Мощите са били прехвърлени в реликвария за по-голяма представителност или защото не са се побирали в пясъчната кутийка. По-късно, по време на осветяването на новата християнска базилика на остров Св. Иван, двата съда, пясъчната кутийка и реликвария, са били заровени в близост един до друг. Подобна теза обяснява както предназначението на реликвария, така и произхода на малката пясъчна кутийка, в която монасите, ако са били повече от един, пренасят мощите до Созопол. Може спокойно да се предположи, че кутийката, послужила за пренасянето на светите останки в Константинопол, е произхождала от района на Самария или Йерусалим. Според К. Попконстантинов кутийката е била направена от материал, който професорът описва като „the type of sandstone found in Middle-East countries such as Syria and Palestine“.[13] Ако кутийката е била изработена от пясъчник, материал, който се среща във всички страни на Близкия Изток, то тя може да е произхождала от Севастия, Йерусалим, Антиохия, или всяка друга област в Сирия и Палестина, което съвпада с повдигнатата в тази книга работна хипотеза.

John Baptist Angel of the desert

И така в края на 4 век (ако се игнорира теорията за монасите-маронити, която пренася сценария към средата и втората половина на 5 век) монах или група монаси се оказват в притежание на малка част от осквернените и смесени с животински кости мощи от гробницата на Йоан в Самария. Мощите вероятно са съдържали и костици от тленните останки на Елисей, тъй като двете гробници са били осквернени едновременно. Свещените останки били пренесени в малка кутийка от пясъчник, изработена в Сирия или Палестина, и били допълнени от мощи на Йоан или друг светец в Константинопол, като за целта са били преместени от пясъчната кутийка в по-голям реликварий, изработен във византийската столица. Възможно е също монасите да не са се сдобили с допълнителни кости в Константинопол, а да са получили в дар само реликвария, в който да са прехвърлили мощите при освещаването на оригиналната базилика на остров Св. Иван или на манастира, построен по-късно на нейно място. Тъй като според източниците в Севастия са били погребани и родителите на Йоан, логично е да се предположи, че тялото му е било положено в семейната гробница. Това означава, че е вероятно сред осквернените и спасени мощи от Самария да са присъствали и мощи на родителите на Кръстителя.[14] Затова в рамките на тази книга се приема хипотезата, че сред мощите, открити на остров Св. Иван, е възможно да е имало и мощи на Елисавета и Захарий.

Съществуват църковни източници, които твърдят, че през 1 век апостол Лука пожелал да премести мощите на св. Йоан от гробницата в Севастия, но успял да пренесе в Антиохия само дясната ръка на Кръстителя. Лука бил родом от Антиохия и автор на третото от четирите евангелия, Евангелието на Лука, за което се предполага, че е написано през 60 г. сл. Хр.

Ако теорията за Лука и дясната ръка на Йоан се приеме за основателна, то тогава осквернените и спасени през 4 век мощи в Севастия не са съдържали дясната ръка, тъй като тя е била пренесена в Антиохия още през 1 век. Според известния византийски историк и хроникьор Йоан Скилица (1040-1100) дясната ръка на Йоан е преместена от Антиохия в Константинопол през 956 г. по времето на император Константин VII Порфирогенeт (913-959) и поставена в църквата „Светa Богородица Перивлептос“.[15] Съществуват и сведения от испанския посланик в Константинопол Клавихо, който твърди, че по негово време (началото на 15 век) дясната ръка на Йоан все още се пазела в църквата „Богородица Перивлептос“.[16] Ако се приеме, че дясната ръка е била запазена  непокътната през цялото това време от 1 до 10 век, когато бива пренесена от Антиохия в Константинопол, то метакарпалната частица от реликвария на остров Св. Иван не може да е от ръката на Йоан, но може да е от всеки друг, който е бил погребан в близост до него и чиито мощи са били осквернени заедно с неговите, например родителите на Йоан. Твърдението, че частицата е от ръката на пророк Елисей (както се приема от някои изследователи), не е основателно, тъй като Елисей е живял много по-рано (9 век пр. Хр.), а според изотопния анализ метакарпалната частица е принадлежала на човек,  живял през 1 век. Ако дясната ръка не е била пренeсена в Антиохия, а е останала в Севастия до момента на оскверняването на гробницата, тогава е възможно метакарпалната частица, намерена в реликвария на остров Св. Иван, да е била от дясната ръка на Йоан, с която Предтечата кръщава Исус.

john the baptist

 AP

[1] E. Pamphilius, 1.9:  “Not long after this John the Baptist was beheaded by the younger Herod, as is stated in the Gospels. Josephus also records the same fact, making mention of Herodias by name, and stating that, although she was the wife of his brother, Herod made her his own wife after divorcing his former lawful wife, who was the daughter of Aretas, king of Petra, and separating Herodias from her husband while he was still alive.”

[2] Fl. Josephus. Antiquities of the Jews, 18.5.2: “Now when [many] others came in crowds about him, for they were very greatly moved [or pleased] by hearing his words, Herod, who feared lest the great influence John had over the people might put it into his power and inclination to raise a rebellion, (for they seemed ready to do any thing he should advise,) thought it best, by putting him to death, to prevent any mischief he might cause, and not bring himself into difficulties, by sparing a man who might make him repent of it when it would be too late. Accordingly he was sent a prisoner, out of Herod’s suspicious temper, to Macherus, the castle I before mentioned, and was there put to death. Now the Jews had an opinion that the destruction of this army was sent as a punishment upon Herod, and a mark of God’s displeasure to him.”

[3] Датата на смъртта на Йоан 29 август, която се чества в литургичните календари, не може да бъде доказана със абсолютна сигурност.

[4] Самария се е казвала древната столица на Израелското царство, а по-късно Самария се наричала едноименната област под гръцка и римска юрисдикция. Градът е възстановен от Ирод Велики през 27 г. пр. Хр. и е наречен Севастия в чест на император Август. Палестина по това време била разделена на три провинции– Юдея, Самария, и Галилея.

[5] Император Константин спира с преследването на християните в региона през 324 г. и може би тази общност се установява там малко след това, в края на 20-те или 30-те години на 4 век (Казан).

[6] В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове и да бъде реституирана храмовата собственост.

[7] Rufinus of Aquileia. Historia Ecclesiastica, 7.4, цит. по Carla Benelli.The Tomb of Nabi Yahia/St. John the Baptist in Sabastiya: Documentation and Historical Analysis. Преводът на Руфинус на „Еκκλησιαστικὴ ἱστορία“ излиза през 403 г. и е разширено копие на оригинала на Евсевий Кесарийски. Руфинус превежда Евсевиевата „История на Църквата“ с модификации, като продължава произведението на Евсевий от управлението на Константин Велики до смъртта на Теодосий I през 395 г. Знае се, че прекарва в Палестина почти 20 години, където изучава гръцка теология и строи килии за монасите аскети. Бил е съвременник на патриарх Теофил от Александрия, който спасил и положил в църква мощите на Йоан.

[8] John of Nikiu.The Chronicle of John, LXXVIII, 45.

[9] Ibid: “And it is also said, that after many days Theophilus took the body of Saint John and his head and placed them in the tomb which had been constructed in the midst of the church.”

[10] Order of Carmelites. ELISEUS (IX cent. BC).

[11] Order of Carmelites. ELISEUS (IX cent. BC).

[12] G. Kazan. DNA bolsters Bulgaria’s John the Baptist bones claim: „They (the relics) were often bestowed as a sign of favor. The monastery of Sveti Ivan may well have received a portion of relics as a gift from a patron, a member of Constantinople’s elite”. Interview for Reuters, June 2012.

[13] Orthodox Christianity. St. John the Baptist Relics.

[14] Някои източници (св. Джером, 342-420) твърдят, че гробницата на Йоан в Севастия продължава да бъде посещавана от вярващи и да върши чудеса дори и след пренасянето на мощите в Йерусалим и Александрия. Съществуват и други теории, според които в края на 4 или началото на 5 век част от мощите са били върнати и положени обратно в гробницата.

[15] J. Skylitzes. A synopsys of Byzantine History 811-1057, 236.

[16] Orthodox World. The right hand of Saint John the Baptist. След падането на Константинопол през 1453 г. ръката на Йоан заедно с други църковни ценности е конфискувана от турците и попада в имперската им съкровищница. В запазени турски данъчни архиви от 15 век се съобщава, че султан Баязид II (1481-1512) подарява ръката на Йоан на хоспиталиерите, които по това време се намират на остров Родос. След падането на Родос в ръцете на турците хоспиталиериете се установяват на остров Малта и взимат със себе си и ръката на Йоан. През 1799 г. дясната ръка на Йоан е транспортирана от Малта до Русия, когато руският цар Петър I (1796-1801) става Велик Мастер на Малтийския орден.  За да се запази, по време на революцията в Русия дясната ръка на Йоан отново е транспортирана, като се смята, че от 1917 г. се е пазела в Германия, после в Югославия, и най-накрая в манастира Цетинье в Черна Гора.

 

Свързани публикации

Последни публикации

Категории