Любомир Канов е писател, психиатър, политик. Роден през 1944, Канов иронично нарича себе си “дете на свободата”. Емигрира в Канада през 1984 г. след излежана присъда за “подривна дейност” срещу авторитарния режим в България. Първоначално работи в психиатрична клиника в Тексас, а от лятото на 1989 г. се установява като психиатър в Ню Йорк. Автор на няколко книги, между които “Ходисей”, “Вселената според Гуидо” и “Човекът Кукувица”, за която получава национална литературна награда. “В центъра на всяка философия трябва да е универсалният човек. Ако ли не е, философията се превръща в престъпна идеология”, споделя един от най-успешните български емигранти. Осъждат го за разговор с приятел, в който Канов предлага да се организира среща между Брежнев и Картър. ” Ние просто си мечтаехме какво ли би станало, ако напишем писмо с такова предложение в приятелски разговор. И затова ме осъдиха. Терорът трябва да бъде необоснован. Така е построена пирамидата на страха.”
