МИЛКО БОЖКОВ
Най-хубавата картина е бялата – в която няма нищо и в която разчиташ всичко
Обичам много зимата. Белотата с черните ѝ акценти. Сезон, който не оставя природата да бъде разточителна в изказа си. Най-хубавата картина е бялата – в която няма нищо и в която разчиташ всичко.
Тишината… Празнотата… Да можеш да сътворяваш тишина и празнота – ето разликата между доброто и голямото изкуство.
Умиротворен! Когато гледам Големите Майстори съм умиротворен.
Итиността пред себе си. Истинен съм пред себе си и рисувам за себе си.
Милко Божков е роден 1953 г. в с. Ресен, В. Търновско. През 1972 г. – завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – “Живопис” в НХА. Автор на над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. Над 100 участия в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в България, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия и др. Негови произведения са в колекциите на Конгресната библиотека – Вашингтон, Музея на изкуствата – Портланд, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство – Шчечин, Колекция за съвременно изкуство “Петер Лудвиг” – Аахен, Колекция Юго Вутен, Чешка национална галерия, Музея на малкия формат – Бонсекур, Белгия и др.
… Не е важно да живееш с мисълта, че трябва да бъдеш голям художник, а да откриеш своята уникалност. Само времето намества нещата. Една картина става добра, когато я рисуваш с удоволствие и накрая си доволен от нея, което усещат и зрителите. За да рисуваш, трябва ди има повод. Често поводът е чисто случаен и той може да няма нищо общо с това, което ще нарисуваш. Техниката за мен е средство, а не цел. Трябва да знаеш азбуката, за да не бъдеш безпомощен пред собствените си маневри…
Изложба в чест на Стоян Цанев
Преди няколко години‚ Галерия Арте ме изненадаха с покана за изложба на Стоян Цанев – „В чест на Милко“. Стоян не беше разточителен на приказки, послания и публично споделени емоции. Шегувайки се му обещах, че и аз ще направя изложба в негова памет.
-Ааа! -Грешка, Стояне, в твоя чест, разбира се!
Уви. Грешката стана вярна. Трябваша изложбата да е съвместна. Но не е.
Не е и в памет на Стоян.
В чест на Стоян е.“
Милко, април 2019
