ИНТЕРВЮ НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (ЛБПСС), С ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК И ИСТОРИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ
ЛК: През 2018 г. излезе сборникът ти „Българското слово на литературния глобус“, който имаше голям успех и позволи на читателите да се запознаят с творчеството на български автори зад граница. Какво те подтикна да започнеш работа върху нова антология на автори от диаспората?
„Българското слово на литературния глобус“ бе замислено отдавна, като по неговите страници нашите читатели могат да намерят необходимата информация за всеки автор с биографични данни и негови творби. Правих сборника с голямо желание, защото бе на ползу роду. И се радвам, че извика необходимия интерес. Оказа се, че нашата литературна диаспора е много по-мащабна. И колкото повече навлизаш в нея, се появяват нови и нови имена, в различни времена и географски ареали. При това – не случайни, добри автори, които непременно трябва да бъдат познавани в аналите на българската литературна история.
Втората антология бих определил като едно от заглавията по пътя в този процес. В нея представяме най-изявените автори в САЩ и Канада – 55+ на брой, също малка част от лабораторията на художествената словесност в тези две страни. Географският ареал не е избран случайно. В него са най-големите струпвания на наши сънародници от ХIХ в. и досега, като процесът на преселение продължава. С икономическото си стабилизиране българите тук обръщат поглед и към духовното: изграждат се неделни училища, функционират библиотеки, църкви, Салон за духовност и култура и други интелектуални формации; печатат се вестници и книги. Съществува и Лига на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС), приемник на учредения през 2010 г. Съюз на българските писатели в САЩ и по света с пръв председател Георги Витанов Богат. Но творците, за които говорим, не прекъсват връзката си и със старата родина. Част от тях издават ръкописите си у нас, правят представяния и отново се връщат по домовете си отвъд океана. Изреченото от тях върху белия лист е стойностно, изпълнено с обич към България и с уважение към славната й история, с тревога за днешните й проблемни времена и с надежда за по-добро бъдеще. Вярно и увлекателно са моделирани сюжетите и от динамиката на новото столетие, на отделната личност в социално-политическите му процеси и интимните търсения на Човека в броеницата на отредените му дни. Тези книги и имената на създателите им трябва с пълно право да бъдат познавани, ценени и да намерят полагащото им се място в нашата съвременна литературна история. Това е част от националната ни памет в развитие по света.
ЛК:Ти вършиш уникално дело, като извеждаш от сферата на „анонимното“ автори от творческата диаспора и ги представяш на българската публика. Как ще обясниш интереса си към тези автори?
Като студент, случайно се запознах с творчеството на Борис Шивачев. След това на преден план излезе позабравеният Страшимир Кринчев. След това – Самуил Стрезов, а после – Илия Йовчев… И се оказа, че не са едно и две имената, които напълно заслужават да бъдат възродени. Оказа се, че България е оставила на литературния глобус много добри заглавия. Интересът ми към тези автори беше провокиран от тематиката, от местата, където са живели и митарствали и от факта на отминалото вече време, когато е ставало всичко това. Също – от заглавията, които са оставили, от отделните публикации в нашата литературна периодика.
ЛК: Както знаеш, Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС) издава всяка година свое списание, алманаха Любослов, в който публикуваме творби на български автори от цял свят. Целта ни е създаването на общ духовен дом, който да ни обединява извън и въпреки географските ограничения. Как според теб може най-добре да се запази българската култура и духовност извън границите на България?
Най-добре с това, което прави Лигата. И с помощта, която българските автори тук, в България, биха могли да окажат. Но самият факт, че Лигата съществува, вече означава много. Чудесно е, че алманах „Любослов“ обединява по страниците си автори от различни възрасти и творчески натюрел, които дават истинската картина на съвременната литература. За мен е важно също, че нашите литературни издания и редица много сериозни български издателства разтвориха вратите си за творби на тези автори. Понякога си мисля и за евентуалното възраждане на списание „Родолюбие“, с което двете списания да правят културен обмен. Но поне засега, поради финансови причини, идеята ми се струва химера.
ЛК: Какво прави българската държава за подпомагане на творческата диаспора? Кои институции те подкрепиха за реализирането на тези два „необичайни“ проекта?
Благодарен съм много на Министерството на културата, на Националния литературен музей и Националния фонд за култура, както и на Съюза на българските писатели. Всъщност проектите ми, свързани с литературната диаспора са три и бяха оценени и финансирани за издаване от тези институции. Третият ми проект, по който работя в момента, е най-мащабен – издаване на „Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19–21 в.“ Надявам се, че той ще даде още по-голяма информация за тези наши труженици на перото. Благодарен съм и на издателствата, които приеха отпечатването им… Иначе отдавна мечтая някоя национална институция да финансира идеята ми за създаване „Център на българската книга по света“ и много бих се радвал, ако съумеем да направим Събор на българските писатели по света, да речем в София или Велико Търново. С литературни конференции, представяне на книги, индивидуални литературни четения и всичко, свързано с този форум.
ЛК: Колко са включените автори в новата антология?
Новата антология обединява 57 автори, живеещи в САЩ и Канада. Има и още автори, но те ще влязат в бъдещия „Енциклопедичен справочник“. Нашата литературна диаспора се разраства непрекъснато и то без никакво преувеличение. Имам предвид Европейския континент, САЩ и Канада. Авторите в Антологията са с издавани книги у нас и в чужбина, с национално мислене, с явно познаване на историята на България и с дълбоко уважение към нейните духовни традиции. Мисля, че подборът е добър и ще останат доволни не само включените автори, а и читателите. Веднага добавям, че това е само поредна стъпка в изучаването и популяризирането на нашата литературна диаспора, което заслужава много по-голям мащаб.
ЛК: Кога очакваш да излезе от печат антологията и как си я озаглавил?
Очаквам Антологията да излезе в края на декември тази година, а нейното работно заглавие е „55+ български автори в САЩ и Канада“. Нека да й пожелаем попътен вятър.
