По черните клавиши на душата
с един пръст свири самотата
И чувам в здрачината как
се търсят хората.
Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Автор е на сборници с поезия, разкази, романи и пиеси. Творбите му са превеждани на английски, руски, гръцки, немски и унгарски езици. Негови пиеси са поставяни на различни театрални сцени в страната. AP ви предага част от непубликуваната досега поема на писателя с ефирното име “Нежно е”.
НЕЖНО Е
Сега е нежност нежност
нежно е
зеленото чудовище на хлорофила
Сега е резеда по клоните –
отблизо черно – злачно – отдалече
по-тъмно сутрин – изрусило – вечер
Сега е нежност нежност нежност
Но ей го – тласнато от корените –
боботи
мести пръст
и кости
разпуква камъка
разлиства
прескача първите съборени
мъгли врати огради знаци –
дъхти на мускус
и акация
в дъждовна локва
се оглежда
с върбите пие
по ресни
се
сцежда
Сега зеленото е нежност
И бавно бавно тихо тихо
със гръб отстъпва към листата
полага старците в земята
разчиства сцената със Фортинбрас
за теб Жена – за твоя танц –
със бича си – в любовната дресура –
да вдигнеш върху задните крака
жребеца на света
А после – Май
Ръми
И Бог въздъхва
Поспри послушай чернозема –
ще пее той до второто пришествие
на другото – на тъмнотозелено
О взрив на юни как усещам
с плътта си ударните ти вълни
и пак съм гонг в камбаната на цвете
и пак уста съм долепена
във йерихонските тръби на градовете.
