неделя, 3 юли 2022

“БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ЗАД ГРАНИЦА”- НАЙ-НОВИЯТ ЧЛЕН НА BCOAA

BAA1

Една от най-популярните културни организации в САЩ, “Български художници зад граница”, се присъединява към Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA), съобщават от ръководството на организацията.

“Български художници зад граница” е основана в Чикаго през 2007 г. с цел да подпомага и поощрява творческите изяви на български художници, които живеят и творят извън България.

Членовете на организацията са предимно от САЩ (Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Ню Орлиънс, Денвър, Форт Лодърдейл, Сан Франциско), с представителство във Франция, Хърватия и Австрия.

От основаването си досега “Български художници зад граница” са участвали в повече от 30 изложби в САЩ и Европа. Дружеството включва изявени имена като Василен Васевски, Кирил Манасиев, Люсиен Димитров, Татяна Авджиев, Евгения Петров, Антония Гурковска и др. 

Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) бе основана през декември 2021 г. Мисията ѝ е да консолидира усилията на културните организации и дружества извън България, като им придава повече гласност и значимост. Конфедерацията е отворена общност и приветства присъединяването на колективни и индивидуални членове, които споделят нейните цели и са готови да работят в името на общата кауза, а именно популяризирането на българската култура и творчеството на българските творци по света.

 

BAA3

BAA4

Снимки: Василен Васевски

BAA5

BAA10 1BAA9

BAA8

ДУХОВНОСТТА ОБЕДИНЯВА: НОВА ИНИЦИАТИВА НА BCOAA

Email Signature 1Нова инициатива на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA)

Заглавието на инициативата “Духовността обединява” прокарва духовен мост между представителите на българската творческа диаспора, свързвайки под егидата на BCOAA приветствените слова на изтъкнати български творци от различни краища на света по случай 24 май.

В приветствените си слова участниците изтъкнаха решаващата роля на духовността в запазването и утвърждаването на българската културна идентичност. “Духовността обединява” ще се превърне в традиционна инициатива на Конфедерацията, чиято мисия e популяризирането на българската култура и талант по света и изграждането на креативни платформи, в които българските творци в чужбина ще имат възможност да споделят своите творчески идеи и проекти.

Приветствия поднесоха Людмила Калоянова (САЩ), президент на Конфедерацията, Емилия Юкер (Германия) и Здравка Момчева (Англия), членове на Борда на директорите, Добрин Добрев-Финиотис (Кипър), ръководител на Българския културен център “Възраждане” в Лимасол, Калина Томова (САЩ), заместник-председател на Салона за българска култура и духовност и Ангел Колев (САЩ), президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

 

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНА КНИГА ЛБПСС 2022

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ОБЯВЯВА

 МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС

за поетична книга

77264902 105199570965842 3287782887968997376 n

Целта на конкурса е да популяризира традициите на българската култура и духовност без географски ограничения, да поощри усилията на творците, пишещи на български език и да подкрепи творческите изяви на българската диаспора.

Конкурсът е за поетична книга, публикувана през 2021 или 2022 г. В него могат да участват български поети от цял свят.

Авторите ще изпращат по два екземпляра от книгите си, заедно с кратка творческа справка и информация за контакт, на адрес:

5791 с. Ъглен, Ловешка обл., ул. „Христо Ботев“ 12 (Йото Пацов)

Желаещите да изпратят pdf файл на публикуваната стихосбирка могат да използват следния електронен адрес:

yoto.patzov@abv.bg

Авторитетно жури ще излъчи победителите, а резултатите ще бъдат обявени до 15 декември 2022 г. на интернет страницата на ЛБПСС.

Ще бъдат присъдени ТРИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ – ПЪРВА, ВТОРА И ТРЕТА, като отличените автори ще получат и специални грамоти.

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТВОРБИТЕ: 1 НОЕМВРИ 2022 г.

 

ПЪРВА ПО РОДА СИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ ЧУЖБИНА

Email Signature 1

Българските автори от чужбина получават за първи път възможност да се включат в инициатива, организирана в тяхна чест – конкурса “Съвременна българска художествена литература без граници” 2022. Конкурсът се организира от Националния дарителски фонд “13 века България” под егидата на Президента на Република България и има за цел да популяризира изявите на творческата диаспора в България и сред българите по света.

Право на участие в конкурса имат български творци, които живеят постоянно в чужбина и са издали една или повече книги по време на пребиваването си зад граница.

За да бъдат допуснати до конкурса, авторите трябва да бъдат номинирани от наша организация или дружество с официална регистрация в съответната страна.

BCOAA (Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина) ще номинира автори за участие в конкурса, които отговарят на посочените изисквания. Това съобщи за Aterna Press д-р Людмила Калоянова, президент на BCOAA. Авторите могат да изпращат своите запитвания относно номинациите на следния имейл: bgconfedabroad@gmail.com

Повече информация относно регламента на конкурса може да се открие на сайта на НДФ:

Конкурс „Съвременна българска художествена литература без граници“

ПРОТЕСТНА НОТА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА

Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Лигата на българските писатели в САЩ и по света изпратиха Протестна нота до Българското посолство в САЩ във връзка с военните действия в Украйна. 

До

Негово Превъзходителство

Посланика на Република България в САЩ

 

От

Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA)

Лига на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС)

 

ПРОТЕСТНА НОТА

 

Г-н Посланик,

Не можем да наблюдаваме безпристрастно ескалирането на военните действия в Украйна и влошаването на хуманитарната ситуация в страната. Расте броят на цивилните жертви, а стотици хиляди са принудени да напуснат домовете си, бягайки от насилието, сполетяло родината им.

Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) и Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС) категорично осъждат руската интервенция в Украйна. Подобен варварски акт е насочен не само към украинския народ, но и срещу ценностите на цивилизования свят.

Ето защо апелираме за незабавно спиране на военните действия и изтегляне на руската армия от територията на Украйна.

Призоваваме към дипломатическо решение на конфликта и спазване на международното хуманитарно право. Войната и колективното насилие подкопават самите устои на правата на човека и не могат бъдат средство за решаване на международните спорове през 21 век.

Борд на Директорите,

Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина

Управителен съвет,

Лига на българските писатели в САЩ и по света

 

March 1, 2022

Chicago

 

77264902 105199570965842 3287782887968997376 n

ИВАН ЗДРАВКОВ: ГОЛЕМИЯТ ПОЕТ Е ДОСТОЙНСТВО И ЧЕСТ…ПТИЦА

ivan zdravkov

Рядко, много рядко, стихът досига бездна. И минава през нея. Димно някак.

След много тъга става това. След много обич и небе става това.

С „библейски скъсани обуща“ са прелетели и достигнали до нас тези стихове. И ни оставят пречистени и приковани, осмислили разгулността на “търнокопа светещ“, забит в земята, в камъните, в нас.

И, вечно…този блуден син си ти, и вечно…този блуден син съм аз“ –

„изчезналите от години“ – ние!

Стиховете на Иван Здравков негират словесните примитивности на конвенционалните (или не) критически посягания. Излишни са такива, неприемливи са такива. Преминала „beyond”, поезията превъплъщава себе си не като игра – (какво сквернение е това), а като престраданост в словесния си свян.

След което остава святостта на мълчанието.

„Щом изцвилят, потънали в пяна конете,

ще въздъхна:

– Удари за раздялата час.

Моят път се отделя от твоя, момчето ми –

сбогом.

Сбогом.

Безкраен е мракът.

Аз се сливам с тъгата вечерна на птиците.

Аз заспивам в душата на златната чаша.

Сине мой, запали ми свещица-сълзица.

Продължи по-нататък.

Продължи по-нататък. “

Дълги са разговорите ми със стиховете на Иван. Учат ме те на широта, на съпричасност. Благодаря ти, безкрайни поете, че ми връщаш вярата в това, което беше в идващото ни…”в огромния сън на земята”… Дим и Стих.

Васил Славов

Здравков3

ИВАН ЗДРАВКОВ
БЕЛИЯТ КОН
Ще възседнем конете в голямата утрин
и към светлия ден ще препуснеме, сине.
Отпреди ще е ясно –
ти, върху белия,
черният кон – по закон – за бащите е.
Ще сияе главата ти – слънце оранжево,
върху тъмния фон на лозниците винени,
мълчалив ще те следвам все по-нататък,
отмалява сърцето, ослепяват очите.
Щом изцвилят, потънали в пяна конете,
ще въздъхна:
– Удари за раздялата час.
Моят път се отделя от твоя, момчето ми –
сбогом.
Сбогом.
Безкраен е мракът.
Аз се сливам с тъгата вечерна на птиците.
Аз заспивам в душата на златната чаша.
Сине мой, запали ми свещица-сълзица.
Продължи по-нататък.
Продължи по-нататък.
Ще горят баладично над мен минзухарите,
както
в тъмното, страшно, народно предание.
Ни гладът ще ме мъчи тогава, ни жажда,
и усойна, сама ще изсъхне сълзата.
Разпилян съм по тая горчива земя,
сине мой – завещам ти на прощаване
само белия кон.
Прегърни го отчаяно.
Ще те чакам в огромния сън на земята.
БЛУДНИЯТ СИН
Мъжът, завърнал се внезапно, беше изчезнал от години.
Видях го как пресече двора в стопения от огън август.
Бе цял в мълчание загърнат – като в блестяща пелерина.
Не се яви на прага никой.
И никой не позна забравения.
И си помислихте, че къщата от щастие потръпна цялата?
Че проговори онемялата от толкова години стая?
Грешите –
всичко беше същото: вратата, здрачът, огледалото.
Мълчание беше началото, мълчание беше и края.
Усети лъх като от гробница и с дрехата си се загърна,
нахлупи островръха шапка и като ли чух ридания.
Попитах го: – Защо дойде? А моят брат не ми отвърна.
В леглото грохна и сънят му бе по-ужасен от стенания.
Събуди се след залез слънце, самата ярост и ненавист,
издигна търнокопа светещ и го заби в земя и камък!
Копа до полунощ, а сякаш кънтяха ударите в кладенец.
И глухо стенеше земята, на сутринта мъжът го нямаше.
Защо си спомняме за блудния?
Защо съдбата му ни мъчи и ни изпълва с тъмен трепет?
Какъв ни е?
Какво заравяше край запустяващата къща?
…Отдалечи се сам в пространството и се стопи в димяща пепел
с ръждясала сълза в окото, с библейски скъсани обуща.
ПРИТЧА
ЗА РЕСТАВРАТОРА НА СТЕНОПИСИ
Самоубива се внезапно реставраторът на стенописи,
високият и грозен мъж,
и розов облак плува в катедралата.
– Измъчвала го е необяснима болест – твърди клисарят,
който биеше камбаната;
не подозира нищо Ана, идваща в оранжевия здрач,
отварят се вратите в „Свети Павел“,
единствена,
самотна свещ гори над нощите, в които са се любели –
бъдете милостиви
към любовта на реставратора на стенописи,
последни са били в оная нощ и виното, и хляба,
а никой не е забелязал
сгъстяващите се трагични сенки върху лицето на мъжа.
Ах, как ухае призрачно кръвта.
– Клиничен медицински случай – ме гледа лекарят
и пише смъртния му акт.
Самоубийство от любов в година 2001.
Загадъчна следа от наркотик в кръвта. Адска доза.
Кой беше той?
Не беше ли любовник на актрисата в спектакъла
„Спасителят в ръжта“?
Ах, как ухае призрачно кръвта.
– 3 блистера елениум, преди да си пререже вените.
Трупът не бе потърсен. Транспортиран в моргата.
Предаден за кремация.
– А пепелта? – крещя. – А пепелта?
– Не знам –
въздъхва уморен мъжът, подписал смъртния му акт. –
За пепелта попитай циганите, гробарите на вечността.
ХУДОЖНИКЪТ
Няма мост, няма река,
няма бряг,
светлината
е синя и призрачна –
каза художникът,
който
рисуваше в бавния сняг
Бог в окото на птица.
ВЕЧЕРНИЯТ ШАЛ
Идва час да си спомня какво ми прошепна старицата,
когато
купувах вечерния шал.
Идва час да си спомня какво ми предричаше на площада
на някакъв древен пазар на Русия.
Идва час да си спомня за нейните думи, моя любов,
и за шала с кентаврите.
Тя ми каза: – Иди си, преди да се влюби в кентаврите.
Тя ми каза: – Иди си, преди да изпрати кентаврите.
Тя ми каза: – Иди си, преди да те стъпчат кентаврите.
Ще дочакам да дойдат, моя любов.
В ЗДРАЧА
За какво ти е втората свещ тази вечер?
Няма вече
кого да огрява в любовния здрач
втората свещ тази вечер.
Угаси втората свещ.
За какво ти е втората чаша на масата?
Няма вече
кого да опива в любовния здрач
втората чаша на масата.
Счупи втората чаша.
За какво ти е втората птица в душата?
Няма вече
кого да повика в любовния здрач
втората птица в душата.
Убий втората птица.
Милост.
Милост за ръката ми окървавена.
НАДЕЖДАТА СЕ КАЗВА ХЕКТОР
Не слагайте върху челото ми венец от лавър.
Аз съм Хектор.
Ще вляза утре в смъртен бой с Ахил.
Все още е прекрасна Троя – и никой не познава Омир.
Пророчице, защо крещиш, надвесена над огъня?
Какво, че щитът на Ахил е ослепяващ?
Аз съм Хектор.
Все още е прекрасна Троя – и никой не познава Омир.
Ще проговори тая нощ съдбата с грозен глас.
Би моя час!
Би моя час!
Надеждата се казва Хектор.
Все още е прекрасна Троя – и никой не познава Омир.

Здравков 7

ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА ОБЯВЯВА МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНА КНИГА

 

77264902 105199570965842 3287782887968997376 n

Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС) ще обяви Международен литературен конкурс за поетична книга. Книгите трябва да са на български език и да са публикувани през 2021 или 2022 г. Авторитетно жури ще преценя качествата и стойността на творбите, а резултатите ще бъдат обявени в началото на 2023 г.

В конкурса могат да участват поети от България и творци, които живеят извън страната. Целта на конкурса е да поощри творчеството на българските автори, да популяризира изкуството на българските творци по света, както и да повиши обществения интерес към творческите изяви на българите зад граница.

Подробности за конкурса ще бъдат публикувани допълнително.

АП

WOR(L)D OF LOVE: ОНЛАЙН РЕЦИТАЛ НА СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ

В навечерието на Св. Валентин и Трифон Зарезан се състоя единствен по рода си онлайн рецитал на съвременни български поети от цял свят. Събитието се организира от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) с подкрепата на Генералното Консулство на Република България в Чикаго и Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ).

Рециталът, наречен със символичното име „WOR(L)D OF LOVE“, бе посветен на любовта, но и на единението. За първи път поети от България и творци, които живеят извън страната, прекрачиха географските граници, които ги делят, за да си подадат ръка в едно ново културно пространство, чиито граници се определят единствено от параметрите на словото и езика.

Приоритетна мисия на Конфедерацията, която беше учредена в началото на декември миналата година, е обединението на българските  културни центрове зад граница, но и единението на българската култура по света, преодоляването на изкуственото разделение между двете Българии, и изграждането на един общ духовен дом, единна платформа за изява на български творци, независимо къде се намират.

„Една от целите ни ще бъде да се преодолее отношението, което все още съществува в България към творците в чужбина, тяхното маргинализиране и премълчаване, защото нека не забравяме, макар че са извън физическите граници на това, което наричаме родина, те творят в родината на словото и така променят духовните граници на България“, изтъкна в поздравителната си реч си д-р Людмила Калоянова, президент на Конфедерацията.

Тя използва предоставената ѝ възможност за да отправи апел към всички културни дружества и творчески организации, както и към българските творци по света, които споделят целите на Конфедерацията и политиката ѝ на единство и инклузивност, да се присъединят към организацията.

В онлайн събитието се включиха поетите Катя Кремзер (Австрия), Свежа Дачева (Швеция), Даниела Найберг (САЩ), Васил Славов (САЩ), Здравка Момчева (Великобритания), Василка Хаджипапа (Кипър), Людмила Калоянова (САЩ), Весела Райчинова (Израел) и поетите от България Виолета Христова, Лъчезар Лозанов, Юлия Дивизиева, Марин Маринов и Георги Атанасов.

Moment31 2

Moment22Moment10Moment4Moment5 1Moment24Moment16Moment18Moment30Moment12Moment20Moment14Паралелно с онлайн рецитала център „Българика“ отвори врати за любителите на поезията в Чикаго. В рамките на събитието се проведе специална поетична вечер, в която се включиха чикагските поети Калина Томова, Снежана Галчева, Елка Бърдарова, Михаил Цветански, Наско Гелев и Чавдар Ангелов.

POETI

Moment7

БЕСНЕЙ СРЕЩУ УМИРАЩАТА СВЕТЛИНА: ДИЛАН ТОМАС В НОВ ПРОЧИТ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

Dylan T

Не си отивай тихо с мрака на нощта


Не си отивай тихо с мрака на нощта,

пред залез – да догаря старост, да бесува!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

 

И въпреки, че мъдрият пред края си разбра,

че черно в делото и в думите студува –

не си отива тихо с мрака на нощта.

 

Добрите, пред зелената вълна,

сбогуват се с деня, що в крехкото отплува.

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

 

Безумците, до дъно пропилели песента,

открили пред несбъднатото колко се тъгува –

не си отиват тихо с мрака на нощта.

 

И мрачните мъже прозряха пред смъртта,

че слепият пак може с метеора да празнува!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

 

И ти, мой татко, в тъжната си висина,

кълни, благослови молитвата, която чувам.

Не си отивай тихо с мрака на нощта!

Бесней, бесней срещу умиращата светлина!

 

превод  Васил Славов

Но побързайте сега,  да не изпуснете мъглата… Сбогом!

Bore

Знаехме, че я има. Че е дошла. Книгата. Че диша някъде. Още невидна за нас. Говорихме за нея в най-високата обител на гълъбите, в „Гълъбарника“ на най-високата ни Алма Матер, плетейки сенките от полет на загубени под пролет птици и строфите на Кийтс и Поуп. Говорихме на език, който никога нямаше да стане наш, матерен, в нашата Алма Матер.

Книгата бе дошла. Бе дошъл и Поета. И търсихме – млади, гладни, търсихме уморени от тихостта, от канонизирата празнина на времето ни, спасявайки се в полуантичната възвисеност на строфите на британските романтици.

Гълъбите минаваха. Минаваха седмици. Спомням си обаждането. Намерих я. Kаза някой. Бе следобед, бе на една тераса до гората ми, висока терса. И намерилият зачете… И пръхна „Конче мое“, слезоха по небесните си стълпове „Сватбата на мама“, „Графика“… Вече не бе следобед. Не можеше да е останал следобед. Беше останала топлост. Непонятна, непозната топлост. Над падналия софийски здрач над града ни.

Колко смелост, не, колко арогантност трябва да имаш, за да пишеш за тази поезия. Не се ли научиха, мисля си днес, критиците, анализаторите, да премълчават. Да премълчат! Не разбраха ли, че понякога поезията е коленопреклонност. Не разбраха ли, че за сетността се немее, че белегът, който оставя тя, сам кърпи всеки възможен слог.

След гилотината бе тръгнал залез. Мек. Докървяващ. Алабросът на гората ми. Майката, която щеше да пренесе вечността, с очи отворени към скромната си обич. И тази „Графика“, която щеше да дорисува най-траурнослънчевата недоизказаност сътворена на езика ни.

Някъде отдавна. Много отдавна. Когато още можехме да чуваме гълъби и небе.

Графика

Борис Христов

В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Трептеше въздухът и раменете ѝ трептеха

под слънцето запалено, под твърдата ѝ дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

 

10612655 865119900172604 5289437339844775784 n 2

Мъглата покръства думите с влажност и мълчание. Образите ѝ са причудливи, глухо е пълзенето на уморените облаци, переста – тяхната разпръснатост. Мъглата – очертание, контур, притаено докосване, може би… Изреченост без резкия слог на конкреност и присъствие. Мъглата покръства. Избраните за кръст. Мъглата дошепва пепелния ни път. Храни думите с влажност, с бездъх. Тихостта на уморени облаци, безредната тяхната разпръснатост. Очертание, притаеност, може би. Мъглата – предверие към мълчанието, към крайността на Тишината. Тишината след която се ражда… Поезия. Единствената реалност е в отдалечаването от себе си, от стремежа за назоваване. Опитът за пристъпване един към друг би довел до сънностно разминавене, в което плътта е само привидност и дъх. Мъглата е предверието към мълчанието, красивото въведение към крайността. Мъглата, която ние, този път, ще пропуснем.

И точно тук, в краткостта на неразличимото, в разсичащата обреченост на човешкото „сбогом“ е родена поезията в „Спомени за хора, камъни и риби“. Прошепване е тя, разбило каноните на форма и присъствие, фрагментарност, изчистена до паднала сянка, която провокира невъзможността на сетивата ни в опита им за одухотворяване на ежедневната ни забързаност. Колко много тъга има в тази книга. Възкресена тъга. Тъга, повела невидния си кораб по високите хребети на човешката обич; колко тихо е детството, което гали самотността на сирака, колко съкровен е спомена за майката, която някъде другаде, със силата на светица, ще обобщи всемирния майчин стон: „Со сълзи и с Бога, напред!“

„Понякога заставам срещу залеза и виждам Времето, провесило нозе от билото на Планината, да безделничи и да хвърля камъчета в бездната… Затова и аз използвах силите му, докато е още на крака, да вдигна дом – да имам вярна и приветлива съпруга…и куче в двора, и фенер на ореха, под който да седи детенце с книга…“

Колко са залезите, които си видял в един ден, Поете? Какво преоткри в доброволното си отшелничество и колко твои съсечени братя паднаха по очи отвъд Планината? „Слънцето като ранен войник провлачи кървавия си шинел по върховете на дърветата и падна по очи зад планината.“ Прости на виновните и превърна страданието си в поезия. И отнася ехото написаното… „Освободи ме – чувах го да вика, срещнех ли очите му, горящи от безсъние. – Нима забрави името ми – назови го и да свърши този съд.“… защото ти отказа да съдиш, защото отказа чрез назоваването на имената им да напомняш за тях. Препрочитам словата. Боже! Въздигни силата в нас, Боже, и ни благослови с богатството да простим… „Домът на детството ми бе на крачка от затвора и в онези дни, когато майките работеха и нощем, за да ни изхранят, изпълзявах по високата стена и стигах да килията на моя нов приятел – Стария Затворник. Той ме очакваше на своето сковано от дъски легло и свършваше ли разговорът ни, притискаше главата ми до разтуптяното сърце и двамата заспивахме – като пропъдени от ято птици в плаващо върху водите на съня гнездо. Но тъкмо се унасях и навлизах в гъстите тръстики край брега, ръце на друг затворник ме поемаха и ме притискаха към топла и изгаряща за детски мирис гръд… А после се отпускаха и те, за да попадна в отмалелите обятия на трети… Така пътувах към далечните им домове, където ме посрещаха с разперени криле децата им… А на разсъмване, щом свършеха игрите и летенето ни, слизах от последното легло и тръгвах към портала, скрит в широкия шинел на някой от затворниците. И докато подскачах бос по камъните към дома, дочувах как пазачите ме търсят, как извикват името ми и очакват да се върна в строя…“

Не видяхме ли ние в мъртвото око на Агнето-Агнец кървавия път, който щеше да прокуди и да принизи някои от нас.

3aee3def 4b20 4529 94b1 ebba9936fee7 1

художник Дарина Христова

Колко често бе разминаването в „телените заграждения“ на очертаното за поколенията ни време. И ако тези преди нас бяха артикулирали присъствието си в мъглата с чудовищния стон на Павлов „приятел ли е, враг ли е, не го познавам и с точността на прилепи се разминаваме…“ то Борис Христов докосва прерязаната пъпна връв с думите: „… Затичахме един към друг, разперили ръце да се прегърнем. Но се разминахме като пикиращи при смъртен бой пилоти, защото вече бях узнал цената на позлатата върху пагона му и Тайната, която ни разделяше.“ От срещата с кошмара, от дните на безсвечеряване и видения, Поета черпи, висок и бездиханен. И „загледан в слънчевия лъч в ръката на Затворника, използван за бастун“, пишещият повдига словото високо над билото на старата ни, уморена планина. „От него, в този ден научих как да разпознавам капчицата дъжд върху лице, което плаче, и за първи път можах да проследя, родена от окото му, какъв е пътят на сълзата.“ От човека може да бъде отнето всичко, но не и красотата.

С прошката, с този най-красив жест на вярата ни Борис Христов въвежда метафорите на неназованото, като колективен императив за духовното ни пречистване. Конкретностите –имена, профили, варварства – не съществуват. Конкретностите, изговорени и изговаряни с години вече, имат обратен ефект, изтъняват, загубват първичната си сила. Мъглата няма да помогне! Може би трябва да се помолим, а не да молим, да помислим и коригираме собствените си несъвършенства, да открием отново „притоците на реката Свобода“ (която пропиляхме и продадохме), събрала ни за малко, и останала в „костта“ на мисълта ни като тиха несбъднатост… „Думи много. Думи–хиляди… И ни една от тях на покаяние!“

Поезията в „Спомени за хора, камъни и риби“ прощава. Със силата и мъдростта си. И днес, приседнали, ние, читателите на Поета, с камъните и рибите, със залезите пред цамбурването на слънчевата плувка, пием кърваво родопско вино и се заслушваме в душите си. Мъглата е отнесла празните словеса. „Държах се някога надменно с Времето като го унижавах да върви след мен или го пращах да лети подир безкрили като щрауса идеи; да се напива в празни спорове и да осъмва с врагове на виното; или докато пиша нощем – да чете с досада, а през деня – старателно да го изтрива“, и я има само тази тънка дъга – споделеност, крехка като сушените плодове, които докосваме и които, заедно със съпричастието ни, ще пречистят очите и духа ни.

Нелесна книга е „Спомени за хора, камъни и риби“. Нелесни са думите, сякаш разбридали смисъл и прошепнати от Поета – този „брояч на Ветрове“; нелесна е вселената на Камъка, вървящ по слънчевия си път, еволюиращ в съвършеното си триединство, от крайпътен, в крайъгълен и после в надгробен; нелесни са и хората, които още „не знаеха как мирише бялата кръв на невинния сняг“… Преди много години Борис Христов бе споделил: „Най-важното качество на един поет е да може да се вслушва…“

И ние, читателите му, чуваме гласовете, и тропота на Ослицата, и каноните на небесното песнопеене, където вече никой не изчаква реда си, защото… не е ли това красотата… да кажеш, да бъдеш докоснат от новата молитва, която си открил в душата си и си имал силата и доблестта да преосмислиш; или живеещ в Мълчание, да оставиш рибата под Камъка, занямял пред пролетните куполи на готовите за слънчев полет глухарчета. Мисля си за казаното от Поета:“А аз от редките ми срещи с Музата, не помня да съм се възторгвал от общуването ни. Освен, разбира се, в онези паметни за двама ни безсънни нощи на забрава в търсене на римата.”

12319333 861693003928032 500402850 n

В тези притихнали в мараня върхове, в просълзяването на небето, което помни, в краткостта на диханието ни, в разсичащата обреченост на човешкото „сбогом“ е съхранена Поезията. Там е и този меден планински хребет, там е студената мекост на падналото предвечерие, на вечно стелещите се облаци, на презрялата от сладост тъга. Като къпините, като полетата, хвърлили несподелени чергила, като усета за онзи далечен задпланински мирис – мирис на безвидно, на изтекъл пясък, където сенките зоват, тъжат – все нестигнати. Където тихите ни небесни гемии, сетните ни гемии, се разбиват. В есенните брегове на Вършилото, в дълбоките, слепи корени на Вършилото. Високо по склона, откъдето не почва път. По друма, където падат всички птици и пътища. Към самотното саморазпятие. Към самотното самосъграждане на Поезията, осмислена в тишината на библейско битие.

Есенните клепки на Вършилото… кръщелните думи. Намерихме тъгите си в тези изтрити словеса, прозряхме най-доброто от себе си в тях. И ги търсим, и ги молим, и ги мълвим.

Мъглата изтънява.

Васил Славов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

“БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ЗАД ГРАНИЦА”- НАЙ-НОВИЯТ ЧЛЕН НА BCOAA

0
Една от най-популярните културни организации в САЩ, "Български художници зад граница", се присъединява към Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA),...

ДУХОВНОСТТА ОБЕДИНЯВА: НОВА ИНИЦИАТИВА НА BCOAA

0
Нова инициатива на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) Заглавието на инициативата "Духовността обединява" прокарва духовен мост между представителите на българската...

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНА КНИГА ЛБПСС 2022

0
ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА ОБЯВЯВА  МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС за поетична книга Целта на конкурса е да популяризира традициите на българската култура и духовност...

ПЪРВА ПО РОДА СИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ ЧУЖБИНА

0
Българските автори от чужбина получават за първи път възможност да се включат в инициатива, организирана в тяхна чест - конкурса "Съвременна българска художествена литература...

ПРОТЕСТНА НОТА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА

0
Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Лигата на българските писатели в САЩ и по света изпратиха Протестна нота до Българското...