четвъртък, 8 декември 2022

УСПЕШЕН БАЗАР НА КНИГАТА В ЧИКАГО

С голям успех и при повишен интерес от страна на читателската публика премина първото издание на Базара на книгата, организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA). Базарът се проведе на 5 и 6 ноември тази година в Културен център “Българика”.
В инициативата се включиха шест български издателства с над 500 заглавия. Сред книгите бяха творби на някои от най-търсените и обичани български автори като Здравка Евтимова, Георги Господинов, Милен Русков, Иглика Радионова, Добромир Банев, Людмила Андровска, Йото Пацов, Маргарита Петкова, включително и произведения от авторки на детски книги като Мая Дългъчева и Юлия Дивизиева.
Базарът предложи на тези автори възможност да се срещнат с ценителите на българската книга и литература отвъд океана, като в същото време осигури уникална платформа за българските автори от САЩ, между които Катерина Стойкова, Васил Славов, Даниела Найберг, Людмила Калоянова, Добри Карабонев, Василен Васевски, Калина Томова, Снежана Галчева, Антонина Дуриданова, Иван Тодоров, Костадин Жеков и др., да се срещнат на живо със своите читатели и да представят най-новите си творби.
И двата дена на Базара поднесоха разнообразна и интерактивна програма. Посетителите получиха възможност да разговарят на живо и да задават въпроси към автори и издатели от България, които се включиха чрез ЗУМ-срещи във втория ден от програмата. Една от най-популярните български авторки Здравка Евтимова се обърна с поздравителни слова към организаторите, като приветства инициативата и пожела успех в бъдещите им усилия да поддържат жив интереса към българската книга и българската духовност в чужбина.
Поради големия интерес се очакват и нови издания на Базара, които да задоволят културните интереси и търсения на българската общност извън България – една от мисиите, които си е поставила Конфедерацията.
Борд на Директорите,
Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA)

 

Monochrome on Transparent

 

314952545 8991429814207846 1536576279713885425 n 2

315023170 8991423257541835 9014619659390806047 n314939783 8991554277528733 4385653754506996475 n315016234 8991684314182396 2752734469470259225 n314961493 8991685017515659 4657284867123932285 n315000208 8991413607542800 4101892570056189861 n315000942 8991420494208778 6177820453295049846 n314976761 8991425914208236 5397836736568061631 n314949634 8991478967536264 7145949081555817342 n315049128 8991428184208009 3377232748708173125 nNikTNT2314968105 8991428754207952 4078231363591413169 n314415792 5325326997593302 1958952252822297986 n

314974629 8991477770869717 5261269828491492086 n

315034228 8991473734203454 1025335778022682535 n 2

Снимки: Николай Тончев, Людмила Калоянова

Видео: Добри Карабонев

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА СЪС СПЕЦИАЛНА ПОКАНА ДО БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ ОТ ЧИКАГО И САЩ

BOOK BAZAR 2022

Бордът на директорите на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) отправя специална покана за участие към авторите от Чикаго и САЩ, които биха искали да се включат със свои творби в Базар на книгата 2022. Базарът, който ще се състои на 5 и 6 ноември в Културен център “Българика” Чикаго, предлага повече от 500 заглавия от популярни български автори и среща с някои от най-добрите български издателства.

Събитието предлага уникална възможност за българските автори, които живеят в САЩ, да представят своето творчество и да се срещнат на живо с читатели и почитатели на книгата.

Както съобщиха от Конфедерацията за „Атерна Прес“, авторите трябва да заявят участието си в Базара като изпратят имейл , не по-късно от 30 октомври 2022, на следния адрес:

bgconfedabroad@gmail.com

Имейлът трябва да съдържа името на автора и кратка био/творческа справка. Произведенията ще могат да бъдат изложени по време на двата дни от Базара, а не само на 6 ноември, както беше съобщено първоначално.

Борд на Директорите

BCOAA

Chicago, October 2022

Monochrome on Transparent

ЧИКАГО СЕ ГОТВИ ЗА ЛИТЕРАТУРНОТО СЪБИТИЕ НА ЕСЕНТА: БАЗАР НА КНИГАТА 2022

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА (BCOAA) организира най-голямото литературно събитие в Чикаго тази есен – Базар на книгата, 2022. Книжният маратон, който ще се проведе в продължение на два дена (5 и 6 ноември) в Културен център Българика, включва участие на реномирани български издателства (Жанет-45, Знаци, ICU, Персей, Потайниче, Мултипринт) с над 500 заглавия и творби на някои от най-търсените и популярни български автори, между които Здравка Евтимова, Георги Господинов, Маргарита Петкова, Милен Русков, Ивелина Радионова и др.

Това е и първият мащабен опит на Конфедерацията да предостави платформа за изява на български творци, които живеят и творят в чужбина, съобщи д-р Людмила Калоянова, президент на Конфедерацията. Посетителите ще имат възможност да се срещнат на живо с автори от Чикаго и САЩ, които ще представят свои творби на 6 ноември.

Събитието се организира съвместно с Културен център Българика и е спонсорирано от Thraix Group New York.

 

Thraix Logo

Ellie Thraix 2

На снимката: Ellie Slavova, CEO of Thraix Group New York

Monochrome on Transparent

 

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА В ЗАЩИТА НА САЛМАН РУШДИ

Български културни организации и творци по света излязоха с изявление, в което осъждат остро покушението срещу световноизвестния писател Салман Рушди и престъпния акт срещу свободата на словото.

ИЗЯВЛЕНИЕ

НА

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА (BCOAA)

Original

Българските културни организации и творци по света издигат глас в защита на Салман Рушди, световноизвестния британски писател от индийски произход, който на 12 август тази година беше брутално нападнат и намушкан с нож по време на лекцията си в Института Шитакуа, щата Ню Йорк.

Салман Рушди е един от най-значимите съвременни романисти, ярък представител на магическия реализъм в литературата. Носител на множество награди и отличия, включително и най-авторитетната британска литературна награда „Букър“ за романа „Среднощни деца“, Рушди е доказвал многократно таланта и дързостта си на творец със своя уникален начин на писане, улавящ динамиките на културните и геополитически течения между Изтока и Запада.

SALMAN

След издадената през 1989 г. фетва от иранския духовен вожд Хомейни, практически равносилна на смъртна присъда, писателят живее повече от 30 години в полулегалност. Принудата да твори в пространството между литературата и постоянната заплаха от смърт не успява да пречупи свободолюбивото му перо.

Подложени на терор и преследване са също и чуждестранните издатели и преводачи на “Сатанински строфи”, най-известния му роман, за който Рушди печели наградата Уитбред. Книгата предизвиква острата реакция на представителите на крайния ислямизъм, които възприемат стила ѝ като алегорично-богохулна игра с постулатите на корана.

Salman2

Издигайки глас в защита на Салман Рушди, чиито наранявания в резултат на нападението срещу него са изключително тежки, ние, българските творци и интелектуалци по света, се обявяваме категорично против насилието и терора – в защита на свободата на словото и изконното право на твореца да изразява свободно своята позиция, в защита на Думите, както и на всеки, за когото Свободата е фундаментална личностна ценност, а не религиозна определeност.

Подписали:

Людмила Калоянова, президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина

Ангел Колев, президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света

Снежана Галчева, председател на Салона за българска култура и духовност Чикаго, САЩ

Василен Васевски, Български художници зад граница Чикаго, САЩ

Валентина Щайн, Общество български творци по света, Германия

Татяна Димитрова, Първи Български Център Чикаго, САЩ

Весела Райчинова, Арт Салон „Сели“, Израел

Еленка Попниколова, Български Музей Чикаго, САЩ

Емилия Юкер, Клуб на жените Хамбург, Германия

Добрин Добрев-Финиотис, Съюз на българите в Лимасол „Възраждане“, Кипър

Събина Христов, президент на Немско-Българско Сдружение „Огнище“, Германия

Даниела Найберг, артистичен директор при Български културен център Сиатъл, САЩ

ИВАН ДИНКОВ: НИКОЯ ПОБЕДА НЕ ВРЪЩА МЪРТВИТЕ

podrezhdane na balnata zala literaturni statii i studii

На 26 август се навършват 90 години от рождението на Иван Динков. По този повод публикуваме материала на Никола Иванов, посветен на големия български поет.

Уважаеми българи, любители и ценители на високата българска литература:

Като български литературен критик нямам никакви комплекси относно родната национална литература, която се твори от най-стойностните български автори в България и по света. Защото по значимост творбите им не отстъпват на най-доброто, което се сътворява по света. Предлагам ви да се запознаете с най-добрите български поети, писатели и литератори от последните 70-80 години, които съм включил в поредицата “Подреждане на Балната зала”. Един от тези автори е Иван Динков. 

Никола ИВАНОВ (Специално за читателите в САЩ)

Динков2

ИВАН ДИНКОВ 26.8.1932 – 23.1.2005

Иван Динков ходеше по земята, но стъпваше внимателно, сякаш да не нарани някой мъртъв, защото казваше, че „мъртвите са по-дейни от живите”. В моменти на неодобрение, несъгласие и гняв от недостойното поведение на някои творци през годините, той бе записал, че мъртвите поети са под земята, а живите – още по-дълбоко. Негова е мисълта, че камъкът е общият ни прадядо, както и че кръвта няма предговор, че „животът няма синоним” и че всички сме пепел от Освиенцим. С тези мисли той ни напомняше, че всички сме смъртни и временно на тая земя, затова трябва да потискаме злото в себе си и да дадем широко път на Доброто. Казваше също, че всички имаме нужда от милост. Разбира се, че както всичко, изречено и записано от него, тези мисли имат много по-широко и полифонично значение и носят много други послания и смисли.

 

Динков4

Иван Динков беше машина за метафори, един безотказен и съвършен инструмент за най-високо изкуство. Още в началните си книги той въстана срещу насилието върху човека под каквато и да е форма. Неговото Слово защитава абсолютната човешка неприкосновеност и свобода, индивидуалния ни суверенитет. Помага ни да съхраним личната си територия, да я опазим от контрола на властта и вмешателството на другите, да я превърнем в крепост на собствената си съдба.

Още през далечната вече 1963 годна, във време на почти тотално противопоставяне, в епопейно-баладични стихове за помирение, с неистова историческа болка Иван Динков изстена и изплака в стихотворнието си „1923”:

 

… заглъхналата битка е създала

безкласови комуни на смъртта.

 

както Атанас Далчев в стихотворението си „Надпис”:

 

Всички, паднали за свободата,

дето и да е, са братя –

по кръв, но само че пролята.

 

Философско, сложно и често трагично е съдържанието на неговите стихове при отразяване на националните теми, защото Иван Динков търси висшия смисъл на саможертвата.

Динков е единственият поет от втората половина на ХХ век, който текстово –  стих срещу стих – може директно да се сравнява с шедьоврите на класиците Ботев, Вазов, Яворов, Фурнаджиев, Далчев. И при тези сравнения поетичните му рамене и колене не се огъват. Заедно с Ботев са единствените, които не можем да класифицираме теоретично в определено естетическо направление, защото в поезията им има реализъм и романтизъм, символизъм, модернизъм и т.н. и всичко е омесено.

Несъмнено този поет и писател е единен и неделим през целия си творчески път. Защото книгите му могат да се обобщят с поантата на стихотворението „Патент”:

Който гризе решетката,

той остава жив.

 

Или пък с последния стих от „Победа”:

Никоя победа не връща мъртвите!

 

С един стих той анатемоса войни, въстания, революции, инквизиции, мракобесие, диктатури, насилия, убийства, издевателства, жестокости, зверства, кръвожадност, варварство, тероризъм, атентати и всичко, което е заплаха и застрашава човешкия живот и неговата неприкосновеност. Аз не познавам подобни стихове в световната литература, с подобен тотален хуманизъм. Те са неопровержими и вечни като живота. И когато светът е готов да приеме подобни послания, едва тогава можем да бъдем по-сигурни и по-спокойни за бъдещето на човечеството. Тук Иван Динков си позволява да влезе в спор с Ботев, прави опит да коригира посланието в неговите стихове:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира!

Без притеснение можем да твърдим, че с този си стих от стихотворението „Победа“ Иван Динков преодолява гения Христо Ботев, както и Виктор Юго. С което не твърдя, че Иван Динков е по-голям поет от Ботев. При това трябва да се има пред вид, че „Победа“ е стихотворение от 1971 година! И аз съм убеден, че ако автор на този стих бе английски, руски, френски, испаноезичен, немски или какъвто и по националност поет, то отдавна щеше да се предложи „Никоя победа не връща мъртвите!“ да бъде изписан в сградата на ООН, ЮНЕСКО, Европейския съюз, НАТО или друго световно място.

С такива стихове и с цялото си творчество Иван Динков доказа, че е поет на България и на света и техен достоен гражданин. Той бе българин до мозъка на костите си. В стихотворението си „Пролог” е записал:

Така – за себе си – поет съм – български.

Но веднага в следващия стих допълваше и доуточняваше:

По дух – без жителство …

Защото без съмнение той е европейски и световен поет. Неговата лична литературна мярка бе възможно най-високата – българската, европейска и световна класика.

Иван Динков казваше, че универсалното е регионалното и локално без стените. Макар корените, зародишите и импулсите за всичко, сътворено от него, да са в родния му край, той като велик поет бе срутил стените в творбите си, тях просто ги няма. Мисълта и чувствата са безбрежни и странстват свободно по цялата земя и Вселената.

В поезията на Иван Динков няма да срещнем нито една чужда дума, нито една чуждица. С лириката си той доказа на всички модернисти и постмодернисти, че на родния български език, само с български думи може да се изразят и предадат и най-фините и сложни човешки усещания, преживявания и състояния. Като древен мъдрец Иван Динков изричаше неопровержими истини чрез безсмъртни поетични формули:

Всяка ода става рeквием.

още:

Нашият живот е само превод

на един познат оригинал.

още:

Съвестта е чужда на инстинктите.

или:

Стих, който иска да няма двойници,

той не играе двойни игри.

и:

… че който го е страх,

е праведник напусто.

или:

Животът се заражда в локвите –

като писателското слово.

или пък:

След смъртта на Димчо Дебелянов

ангелите вече нямат хор.

Това са стихове-формули, заковани в националната ни литература като безсмъртни сентенции. Иван Динков постоянно дълбаеше в себе си и изваждаше поетични ядки, които са неразложими във времето. Ще добавя, че между думите в неговите стихове прхвърчат не само искри, но и проблясват волтови дъги. Той изнамираше нов ред на думите и по този начин в неговата поезия и творчество словата придобиват неочаквани значения и допълнителни смисли.

В лиричната лексика на Иван Динков няма да срещнем думата „враг”. Защото творчеството му има за цел да обединява хората в името на личното и общо Добро, а не да ги противопоставя. Заедно с Яворов  са двамата най-драматични и спазматични поети в българската класическа литература. Питал съм го дали има някаква мечта, а той ми отговори, че най-голямата му мечта е, ако може, като с хавлиена кърпа да си изтрие мозъка и поне един миг да не мисли за нищо. Той не можа, а и не можеше никога да я постигне. С цялото си творчество Иван Динков ни призоваваше да облагородим Ада, в който живеем и горим и за който човеците сами сме си виновни, защото иначе не ни чака нищо добро. В разговорите ми с него е ставало дума както за най-дълбоките бездни на човешката душа, така и за най-сияйните върхове на човешкия дух. С него често сме си говорили, като сме мълчали.

Несъвместимостта му с конюнктурата бе абсолютна. Той не направи никакъв компромис в торчеството си. Казваше, че от съвест също се посивява, а стихотворението му „Рецитал” завършва с поантата:

След съвестта и стиховете

едва ли има трети ад.

Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никой, защото си имаше лично своя писта. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. Неговите стихотворения са като скулпторите на великия Хенри Мур – единни, могъщи, непоклатими, неопровержими.

Иван Динков нагледно доказва, че голямата поезия се създава от големите идеи, които идат направо от живота. Той бе високо културен творец, но в неговите стихове няма да открием книжност, чувството в тях не е обуздано от ерудицията,  рутината и опита. Творчеството му сякаш ни уверява, че придобитата култура, преминала през сърцето на твореца, е още едно сетиво, с което надниква в страданието, и още един език, с който го изразява. Поезията на Иван Динков е всеобемаща универсална лирика. В материал за лирическо пресътворяване при него се превръщат мъката, страданието, несъвършенствата на живота. Той бе изтъкан от поезия и болка и в свое стихотворение е записал, че „обратната страна на рана/пак е рана – пак е болна плът”, неговите поетични каверни бяха постоянно отворени, разранени и кървящи. Иван Динков бе гениална индивидуалност на поет, но и на личност. При среща с творци от величината на Иван Динков не толкова читателите, а преди всичко литературната критика и наука усещат както своето призвание, така и своята мъка и вечна неудовлетвореност. Тепърва литературната наука ще си блъска главата над забележителното му творчество, ще го тълкува, претълкува, анализира и разгадава.

Като всеки велик творец и Иван Динков бе изпреварил и продължава да изпреварва времето си. В този смисъл в мигове на самота в стихотворението си „Календар” той споделя:

…  думите ми някъде, отвъд, напред,

хълцат като пингвини на дрейфащ лед.

И ние трябва да извървим пътя до неговите думи, за да ги достигнем. Защото не той, ние имаме нужда от неговите думи.

След 1989 година Иван Динков съвсем заслужено получи всички най-стойностни и значими Национални литературни награди. Той е единственият творец, на когото са присъдени Ботевата, Вазовата, Яворовата (в двата варианта), Дебеляновата, Фурнаджиевата, Вапцаровата, „Иван Николов“, Златен ланец“ на в.“Труд“ и още други. Но през годините той неизменно имаше най-високата литературна слава – „подземната”. Едни от най-талантливите млади го приемаха за Демиург и Учител по поезия и го боготворяха. Удивително при него бе и това, че до последните си земни години той създаваше голямо изкуство, личният му критерий не се снижи, не промени и не изгуби мярата си. Иван Динков се бе родил велик поет, живя и твори като велик поет и си отиде от този свят като велик поет.

Достатъчна част от творчеството на Иван Динков вече е станало неразделно от безсмъртната и велика висока българска класика. Поезията му, „Почит към литературата”, блестящата му новаторска сюрреалистична проза са сред най-доброто, сътворено в българската литература. С творец като него би се гордяла всяка национална литература.

Ще завърша с изключителното му стихотворение „Опит за автобиография”, което е посветено на родния му край и е от кигата му „На юг от живота”. Тя бе издадена през 1967 година, но не достигна до читателите, защото бе претопена:

Тоя облак – като асо купа,

хвърли сянка върху моя край.

Майките варяха тлъста супа –

с овнешката мас на месец май.

Може би си спомняха невери

в черни снопи, в есенни треви –

красотата ги направи нервни:

вдигнаха ножове над глави.

Облакът си тръгна – но по пътя

тръгна като ас каро на път.

Може би светкавица без тътен

измени тревожната му гръд.

Майките, останали без празник

в сенките на грижи и деца,

плюха шумно в жадните си пазви:

точно върху своите сърца.

Облакът се върна – но по пладне

в тъмно асо пика запладни.

Може би почувства, че ще падне

някога от тези висини.

Майките извикаха бащите –

с оня вик – на невестулки в мрак.

Мръсна дума близна висините

и изправи кучките на крак.

Облакът си тръгна – но след малко

се превърна във спатия ас.

Може би залязващият залез

умъртви последната му страст.

Никой нито дума не отрони,

никой не разбра от тая смърт,

че обратната страна на рана

пак е рана – пак е болна плът.

И отново облакът повлече

гордата си сянка по света …

Синьото на есенната вечер

молеше кафяво от нощта.

И в „Опит за автобиография” виждаме нагледно локалното и регионалното без каквито и да е стени. Облакът тръгва от родния край на поета, но прескача всякакви граници и се рее по цялата Земя.

 

pochit kym ivan dinkov

ПОЕЗИЯ

 

Дъжд.

Безлуние.

Мъртви мигове.

Над бордюрите трепкат лампите.

Странни гърчове:

                               сякаш лампите

ближат пликове,

                               пускат пликове,

скръбни пликове –

                                    за повикване.

Няма сънища за тревогите.

От ръката ми до устата ми,

от устата ми до ръката ми

фасът – старият – търси в погледа

незабравена среща с огъня.

Факт е сигурно – през годините,

там – при огъня, с някой – някога

сме си казали даже млякото;

после млякото е изстинало,

за да имаме бяло минало.

Тъжни изводи – с дъжд напръскани!

Автентичен съм само в порива,

неочаквано грабнал молива.

Всичко друго е:

                            шават пръстите

и на себе си правят кръстове.

 РЕПЕТИЦИЯ

 

 В бърлога съм – в бърлога: зъл съм – звяр съм.

Така е – и до края – стар съм, стар съм.

В очите ми – депа – съвсем реално

лежат разбити щайги с мемоари.

В бърлога съм – в бърлога: зъл съм – звяр съм.

Така е – и до края – стар съм, стар съм.

Перото ми – съдбата ми – скрибуца

по ниското на мъжките юмруци.

Такъв ме запомни – притихнал, млечен!

Такъв ме отнеси – безмайчин, вечен!

Това е моят черен сън – без възглас:

сънувам локва на преклонна възраст,

от нея тъжен еделвайс наднича,

разлюбен от последното кокиче.

Такъв ме запомни – притихнал, млечен!

Такъв ме отнеси – безмайчин, вечен!

Мъжете пеят своя вечен епос

с надеждата, че любовта е крепост!

 Разбира се, красиво преигравам

начални сцени от оная гавра,

която вечер на трапеза черна

с лицето ни безмилостно вечеря –

все пак показвам – с пръчката на стиховете –

смъртта – и крачката към нея на мъжете.

ПРАЗНИК

 

 Ден карнавален е – сестрина Цветница.

Църквите сричат: „Всичко е в же-ста…”

Кучето пъха и ближе ръцете ми,

болни от ямба и анапеста.

Казвам му: „Милички, близал си залеза.

Виж си езика – мъртъв, за риби.

Ах, остаряваме – а няма надлези

нито над старост, нито над гибел!”

Куче – разбира ли как си отиваме!

Куче – отпуснато, пъха, почива си!

Милвам го: „Милички, мъжките повести

свършват с трибуна или мълчание.

Аз не заслужих обществени почести –

кой ще ми каже: „Сбогом, Иване!”

Куче – разбира ли как си отиваме!

Куче – отпуснато, пъха, почива си!

Восъчен,

                месецът капе по троскота.

Виждам си гроба – хълм белезникав.

И правя крачка – и пръст под ноктите

вземам от него,

                             за да привикна.

 НА  МАМА

 

 Капчукът капе – цяла нощ, до ужас.

Налива ум на камъка студен.

Нелепо е, че всяка смърт е чужда,

когато всеки път е споделен!

Сега си мисля – в моя мътен хаос, –

че твоя ред е страшно предстоящ:

че идва ред на мойта мъжка жалост

да слуша пред олтара „Отче наш …”

Ръцете ми треперят, нямам сили

за камъка на твоя гроб – но знам:

голямата камбана в село Смилец

провлачено ще бие –

                                        бам – там,

                                        бам – там,

                                                           там,

                                                           там,

                                                           там.

И после ще запомня пръст разрита –

и лудата си мисъл в оня миг:

че ситната трева ще става сита

след ехото на моя тъмен вик.

Така ли е: умираме отделно,

макар че идваме един от друг?

Това ли е: изчезваме безследно –

като зърна, затрупани от плуг!

Капчукът капе – цяла нощ, до ужас.

Налива ум на камъка студен.

И страшно е, че всяка нощ е чужда,

когато всеки ден е споделен!

ПОБЕДА

                           На Белла Цонева

 Чугунен – есенен, лежа в овесите.

Вечер – по мръкнало, тъй както мъртвите:

тъй както Яворов, тъй както Ясенов,

тъй както българо-чешкият Мърквичка.

Под ъгъл – в корена, ъгъл – в короната,

изтича вечното – небето, синьото;

и кротък вятър връща бонбоните –

там – от неделите, там – от годините.

Часът на лампите разгръща пазвата

на светли образи, на святи ликове;

и пак изчезват – в кладенци, в язове,

дълбоки, сенчести – с листа от мигове.

Славянска лирика – за утешение!

по хълбок – кучешки, ръмжа по сушата.

Орляк настръхнали стихотворения

следят очите ми и дебнат мършата.

Под ъгъл – в погледа, на вятър – есенен,

небето – вечното, светлее кърваво…

Отдалечавам се бавно от себе си!

Никоя победа не връща мъртвите!

 ***

Жесток и просълзен,

или дете без детство,

един измислен клен

е моето наследство.

Когато сред злини

замръкна в живи рани,

намирам топли дни

в прохладните му длани.

Там някога живях

с измисленото чувство,

че който го е страх,

е праведник напусто.

Един красив орел

гребеше нашироко

и всяка светла цел

поставяше високо.

Когато си без мен,

качи детето горе

на този мъдър клен,

за който ти говоря.

 

(селекция Никола Иванов)

 

download

 НИКОЛА ИВАНОВ

Литературният критик Никола Иванов е публикувал десетки литературнокритически статии и изследвания от старобългарската до съвременната българска литература във всички авторитетни литературни вестници и списания.

Издал е книгите: „Литературни анализи, теми, проблеми”-книга първа(1992), „Литературни анализи, теми, проблеми”-книга втора(1995); „Иван Динков. Монография. Литературна анкета.”, (2000); „Подреждане на балната зала” (2006); „Подреждане на балната зала. Книга втора (2008); „Подреждане на балната зала”, Второ преработено и допълнено издание (2009); „Книга за Иван Динков. Монография. Литературна анкета. Записки по памет”, (2009); „Едно към едно. Отзиви и рецензии за книги” (2010); „Статии и разгърнати рецензии (2011); „Статии и рецензии”(книга втора 2013); „Статии и рецензии” (книга трета 2014); „Статии и рецензии” (книга четвърта 2015), „Статии и рецензии” (книга пета, 2016), „Статии и рецензии” (книга шеста 2017), „Иван Динков представен от Никола Иванов” (2013).; „Подреждане на балната зала”, продължение първо (2013); „Почит към Иван Динков” (2013), „Из българската литература от Софроний до наши дни (2014), „Подреждане на балната зала”, продължение второ (2015), „Димчо Дебелянов”(2016), „Подреждане на балната зала”, продължение трето (2017), „Йордан Йовков” (2017), „Пейо Яворов“ (2018), „Дора Габе за деца“ (2018), „Книга за Никола Радев“(2018).

Носител е на Националната литературна награда „Иван Динков” и на единствената Специална литературна награда „Иван Динков”. За книгата „Подреждане на балната зала” през 2009 година получава Националната награда за литературна критика на Съюза на българските писатели. Носител е на редица още литературни награди.

Живее и работи в родния си град.

 

 

 

 

 

 

                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СДРУЖЕНИЕ “ПРОФЕСОР ИВАН БЪРЗАКОВ” ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА 2022

Бързаков

Сдружение “Професор Бързаков“

обявява за четвърта поредна година ежегодния международен конкурс “ Иван Бързаков“ за разказ, стихотворение, есе, пиеса или книга на постоянна тема

“Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената
родина“.

Дават се две парични награди от: 700лв и 300лв и няколко отличия. Всеки автор може да участва само с един материал в жанр по избор. Наградите се печелят еднократно и се определят единствено на базата на високо художествено майсторство и експресивност по темата.

Материалите се приемат най- късно до 01 ноември 2022г на електронен адрес : professorbarzakov.konkurs@abv.bg

Отличията се обявяват в средата на месец декември всяка година.
Точната дата ще бъде съобщена на фейсбук страницата на Сдружението до 30 ноември.

Желаем ви успех!

“БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ЗАД ГРАНИЦА”- НАЙ-НОВИЯТ ЧЛЕН НА BCOAA

BAA1

Една от най-популярните културни организации в САЩ, “Български художници зад граница”, се присъединява към Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA), съобщават от ръководството на организацията.

“Български художници зад граница” е основана в Чикаго през 2007 г. с цел да подпомага и поощрява творческите изяви на български художници, които живеят и творят извън България.

Членовете на организацията са предимно от САЩ (Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Ню Орлиънс, Денвър, Форт Лодърдейл, Сан Франциско), с представителство във Франция, Хърватия и Австрия.

От основаването си досега “Български художници зад граница” са участвали в повече от 30 изложби в САЩ и Европа. Дружеството включва изявени имена като Василен Васевски, Кирил Манасиев, Люсиен Димитров, Татяна Авджиев, Евгения Петров, Антония Гурковска и др. 

Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) бе основана през декември 2021 г. Мисията ѝ е да консолидира усилията на културните организации и дружества извън България, като им придава повече гласност и значимост. Конфедерацията е отворена общност и приветства присъединяването на колективни и индивидуални членове, които споделят нейните цели и са готови да работят в името на общата кауза, а именно популяризирането на българската култура и творчеството на българските творци по света.

 

BAA3

BAA4

Снимки: Василен Васевски

BAA5

BAA10 1BAA9

BAA8

ДУХОВНОСТТА ОБЕДИНЯВА: НОВА ИНИЦИАТИВА НА BCOAA

Email Signature 1Нова инициатива на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA)

Заглавието на инициативата “Духовността обединява” прокарва духовен мост между представителите на българската творческа диаспора, свързвайки под егидата на BCOAA приветствените слова на изтъкнати български творци от различни краища на света по случай 24 май.

В приветствените си слова участниците изтъкнаха решаващата роля на духовността в запазването и утвърждаването на българската културна идентичност. “Духовността обединява” ще се превърне в традиционна инициатива на Конфедерацията, чиято мисия e популяризирането на българската култура и талант по света и изграждането на креативни платформи, в които българските творци в чужбина ще имат възможност да споделят своите творчески идеи и проекти.

Приветствия поднесоха Людмила Калоянова (САЩ), президент на Конфедерацията, Емилия Юкер (Германия) и Здравка Момчева (Англия), членове на Борда на директорите, Добрин Добрев-Финиотис (Кипър), ръководител на Българския културен център “Възраждане” в Лимасол, Калина Томова (САЩ), заместник-председател на Салона за българска култура и духовност и Ангел Колев (САЩ), президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

 

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНА КНИГА ЛБПСС 2022

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

ОБЯВЯВА

 МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС

за поетична книга

77264902 105199570965842 3287782887968997376 n

Целта на конкурса е да популяризира традициите на българската култура и духовност без географски ограничения, да поощри усилията на творците, пишещи на български език и да подкрепи творческите изяви на българската диаспора.

Конкурсът е за поетична книга, публикувана през 2021 или 2022 г. В него могат да участват български поети от цял свят.

Авторите ще изпращат по два екземпляра от книгите си, заедно с кратка творческа справка и информация за контакт, на адрес:

5791 с. Ъглен, Ловешка обл., ул. „Христо Ботев“ 12 (Йото Пацов)

Желаещите да изпратят pdf файл на публикуваната стихосбирка могат да използват следния електронен адрес:

yoto.patzov@abv.bg

Авторитетно жури ще излъчи победителите, а резултатите ще бъдат обявени до 15 декември 2022 г. на интернет страницата на ЛБПСС.

Ще бъдат присъдени ТРИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ – ПЪРВА, ВТОРА И ТРЕТА, като отличените автори ще получат и специални грамоти.

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТВОРБИТЕ: 1 НОЕМВРИ 2022 г.

 

ПЪРВА ПО РОДА СИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ ЧУЖБИНА

Email Signature 1

Българските автори от чужбина получават за първи път възможност да се включат в инициатива, организирана в тяхна чест – конкурса “Съвременна българска художествена литература без граници” 2022. Конкурсът се организира от Националния дарителски фонд “13 века България” под егидата на Президента на Република България и има за цел да популяризира изявите на творческата диаспора в България и сред българите по света.

Право на участие в конкурса имат български творци, които живеят постоянно в чужбина и са издали една или повече книги по време на пребиваването си зад граница.

За да бъдат допуснати до конкурса, авторите трябва да бъдат номинирани от наша организация или дружество с официална регистрация в съответната страна.

BCOAA (Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина) ще номинира автори за участие в конкурса, които отговарят на посочените изисквания. Това съобщи за Aterna Press д-р Людмила Калоянова, президент на BCOAA. Авторите могат да изпращат своите запитвания относно номинациите на следния имейл: bgconfedabroad@gmail.com

Повече информация относно регламента на конкурса може да се открие на сайта на НДФ:

Конкурс „Съвременна българска художествена литература без граници“

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

УСПЕШЕН БАЗАР НА КНИГАТА В ЧИКАГО

0
С голям успех и при повишен интерес от страна на читателската публика премина първото издание на Базара на книгата, организиран от Конфедерацията на българските...

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА СЪС СПЕЦИАЛНА ПОКАНА ДО БЪЛГАРСКИТЕ...

0
Бордът на директорите на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA) отправя специална покана за участие към авторите от Чикаго и...

ЧИКАГО СЕ ГОТВИ ЗА ЛИТЕРАТУРНОТО СЪБИТИЕ НА ЕСЕНТА: БАЗАР НА КНИГАТА 2022

0
КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА (BCOAA) организира най-голямото литературно събитие в Чикаго тази есен – Базар на книгата, 2022. Книжният...

КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА В ЗАЩИТА НА САЛМАН РУШДИ

0
Български културни организации и творци по света излязоха с изявление, в което осъждат остро покушението срещу световноизвестния писател Салман Рушди и престъпния акт срещу...

ИВАН ДИНКОВ: НИКОЯ ПОБЕДА НЕ ВРЪЩА МЪРТВИТЕ

0
На 26 август се навършват 90 години от рождението на Иван Динков. По този повод публикуваме материала на Никола Иванов, посветен на големия български...