ПРЕБРОДЕНИТЕ ПЪТИЩА НА ПОЕТА –
И НА ЯВЕ И НА СЪН
За поезията и за света на нейния автор, който е цял един космос, никога не са достатъчни думите, за да се даде оценка на написаното. Защото всеки поет е една неизбродима вселена от чувства и вулкан от емоции. Вселена, събрала полюсите на времето и необята на пространството. Много често поетът е този, който сънува живота си и живее в сънищата си. Който броди и на яве и на сън по неведомите пътища към душата си… За да намери отговор на незададени въпроси, да потърси смисъл и решения. И тази „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански е точно това – изкрещяни до заглушаване викове, които отекват в душата и се връщат като ехо, преродени в стих. Заглавието на поетичната книга не би могло да бъде по-точно, защото то е в унисон с изстраданите откровения в нея. Лирическият герой на автора е и влюбено момче, и харамия, и философ, който съпоставя две реалности – материалната и духовната. Заедно с това той неистово търси онзи брод, който ще го отведе до истините, които търси.
Михаил Цветански е личност, неподвластна на установени норми и закони, творец с ранима душа, който иска да раздава и получава любов и топлина. За да може светът да стане по-добър, животът ни по-красив, а дните ни осмислени. Независимо, че от доста години живее в Чикаго, САЩ, той носи в сърцето си като болка от рана и мелодия на песен спомена от своето детство и всичко свързано с родината. Основната свързваща нишка, която преминава през цялото съдържание на поетичната книга „Сънебродница“ е любовта – към жената, към по-слабия, към принадлежност към род и родина, към предците ни, оставили костите си по бойни полета. Поетът е с истинско преклонение и почит пред жената – дар и творение на Природата. С особено откровение и истинска възхита създава нейния образ в стиховете си – от нежното докосване и кротостта на ангел до благословена стихия, в която са събрани всички природни сили. Много рядко в съвременната ни поезия, можем да усетим такова възхищение пред жената, истинско рицарско благородство в отношението към нея и копнеж за духовна и физическа близост. Той е щедър на обич и възторг, раздава се докрай и сега, защото сърцето му казва, че „утре може да няма, днес светът е любов“. Поетът открива красотата в дребните жестове, в поглед и усмивка, в капките на дъжда и очарованието на залеза. Неговото „босо момиче“ е като приказна фея, което носи очарованието на любовта и радостите на обикновения ден /“Босото момиче“/. В душата на поета има простор и той се стреми към него, готов е да стане небе, в което да полетят птиците – /„да беше птица, станал бих небе“ /“Да беше …“/. Жадува за свобода и песен, устремен е към онези висини, към които само сърцето знае пътя и го води, неподвластно на разум и логика.
В своите поетически откровения Михаил Цветански излиза от рамките на делничното и очертанията на физическите пространства. Защото за мечтите няма граници. Усеща вселената като храм, в който властват други закони, а любовта е над всичко. Достига и по-далеч – до философията на сътворението, където противоположностите са неразривно свързани в едно всевечно цяло – кръговрат, движение и надмогване, за да открие истините, които търси – „една борба във вечно Цяло“ /“Ин и Ян“/. Другото проявление на любовта е това, което поетът влага в отношението си към хората. Разбрал е, че много по-ценно е да даваш, отколкото да получаваш, защото в това е истинското удовлетворение – „любовта е реката към извора, любовта щедро дава на другите“. Да подариш една мечта или надежда понякога е по-потребно на човека, отколкото да го нахраниш с хляб. Затова неговият лирически герой „спретва“ магазин за мечти и в пакетче слага надежда за всеки – премерено, по човешки. Защото и хората сме като птиците – те винаги намират как да се изхранят, но са им нужни крила и небе, за да летят. Наред с удоволствието от поезията на Михаил Цветански „Сънебродница“ ни предлага и естетиката на художественото майсторство. Книгата е умело съчетана с картини на художника проф. Василен Васевски. Той е утвърден художник, университетски преподавател, който от години живее в Чикаго. Тук през 2007 г., заедно с няколко свои колеги, основава и ръководи „Български художници зад граница“, която с дейността си през годините показва едни от най-добрите черти на съвременната българска емиграция. Така групата става притегателен център и за американските ценители на изобразителното изкуството, като спомага да се запознаят с нашата история и култура. Василен Васевски е участвал в много самостоятелни и общи изложби в България, Северна Америка и Европа. Но той е не само майстор на багрите, но и ваятел на словото. В неговите разкази от сборника „До твоя праг – преди да остареят чувствата“, освен повествование, има и много поезия.
В „Сънебродница“ словото оживява в картините на Василен, а форма и цвят допълват написаното. Загадъчните линии и нежни извивки в картините, както и меките тонове и цветови гами, кореспондират с поетичните послания на поета. Не случайно част от стиховете са инспирирани от картините, а художникът е вдъхновен от стихове на поета, за да сътвори някои от творбите си. Изключително прецизният подбор на картини и стихове не само говори за естетиката на двамата автори, но и засилва художественото въздействие върху читателя. Вярвам, че съвсем скоро всеки сам ще се убеди в това, когато разтвори тази книга. Когато, заедно с двамата автори, преброди светове и вселени, които са побрани между страниците ѝ.
Снежана Галчева
Михаил Цветански (Ekstasis) е роден в гр. Стара Загора през 1970 г. Има юридическо образование. Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани над 600 стихотворения в творческите сайтове „Откровения“ , „Стихове БГ“, „Хулите“, „Буквите“, както и публикации във вестниците „Словото днес“, „Стандарт“ и „Уикенд“.
Участник е в алманах „Любослов“, годишно издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, творчески съюз, основан през 2010 г. в град Чикаго с основна цел да популяризира българската литература в Америка и по света. Участвал е в творчески сборници с благотворителна цел, алманасите „Тракийска лира“ ,“Огоста“ , сборникът
„ Българското слово на литературния глобус“, списание „ Литературен свят“ и други.
Първата му стихосбирка „Петата стихия“ излиза през 2014 г. От 2017 г. Михаил Цветански живее и работи в Илиноис, САЩ. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света и на Салона за българска култура и духовност .
ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА
Мамо, тате и Мурджо игриви,
аз си мисля за вас – нощ и ден,
дните в гърлото съхнещо скривам
и във всеки миг вие сте с мен.
Да, добре съм, работя, печеля
с чест и пот – уморени пари,
имам покрив, с живота се боря,
нямам дългове, кътам дори.
Сутрин спомен очи ми отваря:
как се връщам на село по здрач,
уж на чужд език думи повтарям,
а на български пея до плач…
Няма как да си дойда, простете,
трябва сметки да плащам, кола,
но на дядо пари занесете –
да не мръзне без печка в снега.
Ще сполуча, тук всеки успява,
щом е честен, работи с мерак,
но България как да забравя,
и градината, родния праг.
И жена си намерих, красива –
работлива, къщовна, добра…
Тате, мамо и Мурджо игриви,
Бог ми даде родина сега…
А когато умирах от бедност
и крадях от мечтите трохи,
бях един млад човек непотребен,
хвърлящ семе във сухи лехи…
Бях загубен, макар че ви имах,
всяка пролет с бадема цъфтях
и се радвах на лято и зима,
но сега станах мъж и разбрах…
Във България всичко е чудно,
но държавата мащеха е
и сега тук оставам, залудо –
емигрант със отнето сърце…
ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Ще се завърна някой ден при себе си,
обран от времето, стремежа, любовта.
Бичуван в мислите си от дилемите,
ще търся майчина еднa сълза.
Изправен пред усмивката на лятото,
загубен в тишината, уморен.
Аз искам да разгърдя с думи вятъра,
да пия свободата прероден.
В очите ти да се оглеждам за последно
преди да скоча във браздата на мига.
Засях във стъпките ти коренче надежда
и искам в ласките ти птици да ловя.
Ще купя от очите ти съмненията –
онази вяра в смях неукротен.
Ще изкрещя най-мъртвото вълнение
на остров от мечтите сътворен.
Ще се завърна, с ръченица мислена
из спомена ми – жив пиедестал…
В България – и родна и единствена,
където само аз съм – жив и цял…
ЛЮБОВТА НА БОГ
Навярно Бог ще наведе очи,
ако от райските врати те зърне.
Ще разпознае Ева в твоите черти
и в древния Адам ще се превърне.
Грехът му мъжки ще събуди страст,
на святостта му неподвластна.
Ще се прекръсти в слабостта,
защото ти си тъй прекрасна…
Ще вземе слънцето с ръка добра
и ще ти го дари при залез.
В романтиката на нощта звезда
със обичта си ще запали…
Душата му без глас ще съжали,
че не е просто мъж тъй грешен…
и може би дори ще си прости…
разбрал, че красотата е нетленна.
ИЗВЪНЗЕМНА
Ела, седни до мен и си кажи…
В очите ти извира самотата.
„Той тръгна си с някоя, нали“?
Така се случва, не търси вината.
Не можем да опазим любовта,
тя е птица и иска да е в полет.
Високо да е над реалността –
крилете ѝ са истините голи.
И кацне ли на твоите рамене,
гнездо в сърцето ти ще свие,
но вземеш ли ѝ синьото небе,
във чужда топлина ще го открие.
Обича свободата любовта –
не можеш да я сложиш в клетка.
А ревността е пагубна стрела,
убива я със силата на клетва.
Но друга някъде ще се роди
и може би сега лети към тебе,
с усмивка и надежда я търси!
Ще я познаеш. Тя е извънземна.
